Когато чуем, че "БВП расте", звучи като добра новина за всички. Зад тези проценти обаче стои важен въпрос: благодарение на какво точно расте българската икономика – износ, инвестиции или вътрешно потребление, подгрявано от кредити и субсидии? Отговорът не е еднозначен, но последните години ясно очертават тенденция – двигателят все по-често е българският потребител с банковата карта в ръка, а не заводът, който изнася продукция в чужбина.

Кой тегли БВП нагоре: поглед към цифрите

След забавянето през 2023 г. икономическият растеж постепенно се ускорява и се доближава до 3–3,5% годишно. Най-голям принос за този резултат има крайното потребление, което расте по-бързо от износа и инвестициите. Казано по-просто – това, което купуваме като домакинства и държава, поддържа кривата на растежа нагоре, а не стабилно увеличаващ се износ или инвестиционен бум.

Официалните макроанализи обобщават тенденцията така: "Крайното потребление запазва положителния си ефект върху ръста на БВП, докато влиянието на външнотърговското салдо и бруто капиталообразуването е непостоянно." Това означава, че вътрешният пазар все по-често компенсира слабостите навън.

Външно търсене: от мотор до променлив фактор

За малка отворена икономика като българската износът традиционно е ключов двигател. През последните години обаче по-слабото търсене в ЕС и движението на цените на горива и енергия правят приносa на външната търговия по-колеблив. В отделни години нетният износ дори дърпа растежа надолу, вместо да го тласка напред.

Прогнозите за близките години очакват известно подобрение, но все още с по-слаб растеж на външното търсене спрямо вътрешното. Това поставя граници пред модела "изнасяме повече и оттам растем" – поне в краткосрочен план.

Инвестициите: потенциал с условие "ако"

Инвестициите в машини, технологии и инфраструктура са това, което решава дали днешният растеж ще продължи утре. Данните показват умерен ръст на брутното образуване на основен капитал, но той все още не е достатъчен, за да се говори за "инвестиционен подем". В отделни години приносът на инвестициите към БВП е положителен, но нестабилен.

Международните институции са единодушни: темпът на растеж до края на десетилетието ще зависи силно от това доколко България ще успее да реализира проектите по Плана за възстановяване и да усвои ефективно европейските средства. Ако инфраструктурните и зелените проекти вървят, те могат да се превърнат във втори силен двигател на БВП заедно с потреблението. Ако се забавят, икономиката остава "на раменете" на домакинствата и бюджета.

Вътрешното търсене – скритият шампион на растежа

Вътрешното търсене – потребление на домакинства, държавни разходи и инвестиции – все по-често се описва като основен двигател на растежа. Официалните прогнози директно посочват, че позитивният принос на вътрешното търсене ще бъде решаващ за икономическия ръст, докато нетният износ ще има по-малка или дори отрицателна роля.

Причината е комбинация от фактори: ръст на заплатите, по-ниска инфлация спрямо пиковете 2022–2023 г., ниска безработица и постепенно връщане на потребителското доверие. Така личните решения на милиони домакинства – да купят нова техника, да сменят жилище, да пътуват – се превръщат в агрегирана статистика, която политиците цитират като "солиден икономически растеж".

Кредити и субсидии: гориво или риск за прегряване

Логичният въпрос е: откъде идват средствата за това по-високо потребление. Част от отговора е в динамиката на кредитирането. В последните години кредитите за домакинствата растат с двуцифрен темп – особено ипотечните и потребителските заеми. Банките отчитат, че "силното вътрешно търсене се подкрепя от бързото нарастване на доходите и кредита за домакинствата".

Към този частен ресурс се добавят и публичните – държавни разходи и европейски субсидии. Социални плащания, пенсии, подпомагане за земеделието, европейски програми за бизнеса и инфраструктурата – всичко това влиза в икономиката като допълнително търсене. Така моделът става: "доходи + кредити + субсидии = растеж". Въпросът е колко дълго може да се поддържа тази формула без странични ефекти.

Плюсовете: догонване и видим по-висок стандарт

Положителният ефект от този модел се вижда с просто око. България постепенно се приближава към средните доходи и потребление в ЕС. Повече кредити означават достъп до жилище, образование и модерни услуги за хора, които иначе биха разчитали само на ограничени спестявания. Европейските средства се превръщат в ремонтирани улици, нови влакове, обновени училища и болници.

Международни анализи поставят България сред потенциалните лидери по растеж в региона, ако вътрешното търсене остане силно, а инвестициите се активизират. Това дава надежда, че догонването на по-богатите страни може да продължи, вместо да се забави.

Минусите: икономика "на кредит" и крехък баланс

От другата страна стоят рисковете. Когато растежът се опира основно на потребление, захранвано от кредити, икономиката става по-чувствителна към промени в лихвите и пазара на труда. Двуцифреният ръст на кредитите за домакинствата повдига въпроси дали в отделни сегменти – най-вече жилищния – няма признаци на прегряване.

Допълнителен риск идва от зависимостта от европейските средства: забавяне на програми или политически блокаж на финансиране може бързо да охлади инвестициите и част от вътрешното търсене. Така моделът "вътрешно потребление плюс еврофондове" изглежда устойчив само при относително спокойно външно и вътрешно политическо време.

Какво означава това за "обикновения човек"

Зад сухите термини стоят много лични решения. Когато статистиката отчита ръст на ипотечните и потребителските кредити, това са десетки хиляди домакинства, които са избрали да живеят по-добре днес, разсрочвайки бъдещия си доход. Това води до по-висок стандарт в краткосрочен план, но и до по-голяма зависимост от стабилността на работното място и икономиката като цяло.

В дългосрочен план устойчивостта на този модел зависи от два прости, но ключови въпроса: ще продължат ли доходите да растат достатъчно бързо, за да покриват нарастващите задължения, и ще успее ли икономиката да стъпи по-здраво на продуктивни инвестиции и конкурентен износ, а не само на харчене.

Балансът напред: между потребление, износ и инвестиции

Нито едно общество не може да се развива устойчиво, ако разчита само на един двигател. Дълги години България разчиташе на евтин труд и износ на стоки с ниска добавена стойност – модел с естествен таван. Сега махалото се залюля към силно вътрешно потребление, подкрепено от кредити и публични средства.

Истинското предизвикателство през следващите години ще бъде да се намери балансирана комбинация: да продължим да живеем по-добре днес, но без да харчим предварително утрешното си бъдеще. Защото зад въпроса "за чия сметка расте БВП" стои много по-личен – дали в края на месеца балансът между доходи, сметки и кредитна вноска ни оставя усещане за сигурност, или за живот "на ръба".