Романът „Зид“ на Радослав Бимбалов, издаден от „Сиела“, стигна до бургаската публика в Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“. За срещата, организирана от Община Бургас и библиотеката, в залата не остана свободно място.

Няма отделни европейски, традиционни или православни ценности, а само общочовешки, каза Бимбалов. За него на първо място е животът, а на второ свободата, и връщането към тях ще спре делението.

Действието в романа се развива в измислен балкански град, чиито жители сами си строят стена и се разделят. Зидът е сборен образ на разделението, обясни авторът: не граница между две места, а граница, вдигната от самите хора. Малкият град започва да се ненавижда чрез социалните мрежи, а музеят е разделен на две, така че посетителят вижда две различни версии на едни и същи събития. Лесен отговор на въпроса „От коя страна си?“ книгата не дава.

Писателят разказа, че към романа го е тласнало наблюдението как страхът от различния, от чуждото мнение и от несъгласието свива хората в малки общности, в които отвсякъде слушат потвърждение на собствените си убеждения. Изразът „социален балон“ звучи безобидно, но зад балоните стоят клетки, в които всички наоколо казват на човека, че е прав.

Страшното започва не когато зидът бъде вдигнат, а когато се превърне в най-важното, предупреди той. Тогава хората забравят какво е било преди, спират да се интересуват кой е отсреща и приемат разделението за нормално.

„Социалните мрежи са се превърнали в нашата виртуална седянка“, каза Бимбалов. Според него в интернет човек по-лесно става агресивен заради усещането за дистанция и анонимност, а мрежите се превръщат и в ешафод, където хората са едновременно съдници и изпълнители на присъдите. Невярната информация може да стане основа за омраза, защото щом заблудата бъде приета за реалност, вината пада върху другия и се вдигат нови зидове.

Авторът смята, че на всяка тема, която ни обединява, се падат поне три, които ни разделят. Затова разговорът е важен: той помага да разпознаем различията в представите си, без да ги превръщаме в непреодолима граница, а когато говорим, се вижда, че не сме толкова различни.

„Зид“ е свързан и с паметта, каза Бимбалов. Когато за едно и също минало съществуват различни версии, решенията за настоящето и за бъдещето също се разминават, а историята става инструмент за разделяне. Според него точно затова са нужни въпроси, сравняване и проверка, вместо да се приема готовата версия.

Към младите хора писателят се обърна с призив да не се носят по течението, а когато училището не ги провокира да мислят, сами да търсят отговори и да питат. „В момента имаме ужасна нужда от младите хора. Те са ни единствената надежда, понеже те не са живели с нашите страхове“, каза той.

Романа си Бимбалов определи като сериозно самопризнание. Съзнава, че самият той е част от механизмите на разделението: заема страна, ядосва се, влиза в остри спорове. След книгата съзнателно търси нещо добро и човешко у хора, с които има публични разногласия.

Човекът на изкуството не бива да остава в кристална стъклена кула, докато обществото се променя, смята авторът. Чувства се длъжен да изразява позиция, с ясното съзнание, че част от читателите няма да се съгласят. Литературата си разграничава от публичните изяви: читателят може да не споделя възгледите му и пак да открие нещо свое в книгите. Не пише това, което читателите очакват, а което сам иска да разкаже, като нишата му е на огледалото.

Бимбалов разказа, че се е питал дистопия ли е книгата, или утопия. Разделянето на две групи би било утопия, ако хората останат в общностите си, но вътре в групите се появяват нови различия и нови поводи за противопоставяне. Той не е искал да взема страна и вижда прилика между хората от двете страни на зида.

Във формулировката, че стената може да е положително равновесие, има самоирония, призна авторът, и открои думата „мярата“ като важна за българския и балканския характер. Изгуби ли се чувството за мяра, различията стават крайности. Стената не значи непременно отричане на едната страна, а може да е граница, която позволява на различни хора да съществуват, без да се отричат.

За стената между поколенията Бимбалов оспори обвиненията, че младите са зависими от екраните, като напомни, че устройствата им са дадени от възрастните. Страхът от младите идва от това, че по-възрастните не разбират света им, каза той. Преодоляването минава през любопитството на следващите поколения да видят какво има отвъд, как живеят другите и да разберат, че дишат един и същи въздух.

На срещата Бимбалов разказа и за личната си връзка със Странджа и със село Факия, откъдето идва родът му. Сред присъстващите се представи Радко Бинбелов, настоящ кмет на Факия.