„Работих цял живот, а пенсията не стига“ – къде се къса връзката между вноски и доход?

Несправедливостите в пенсионната система у нас остават болезнено видими и тази година. Въпреки че максималният осигурителен доход се вдига, стимулът да се осигуряваме на максимум на практика изчезва – много българи с дълъг стаж и висок принос получават пенсии, близки до тези на хора с по-малко години труд и по-ниски доходи.

Показателен е случаят на 90-годишната Мира Вълева от Бургас. Тя има 32 години стаж като учител в прогимназия, но днес е принудена да допълва доходите си, продавайки зеленчуци по улиците.

Мира Вълева, пенсионер: "В калта съм направо, защото се издържам сама. Децата искат да ми помагат, но аз не искам да ги ощетявам. Съпругът ми почина, 100 лв. учителски фонд ми дават, затова че бях и базов преподавател по руски език и пенсията ми последно сега е 480 евро."

Тя е убедена, че няма реална равнопоставеност в пенсионния модел – вижда как хора с по-кратък стаж и неквалифициран труд получават почти същите или дори по-високи пенсии от нейната. Оказва се, че усещането ѝ не е изолиран случай, а отразява по-дълбок системен проблем.

проф. Богомил Манов, член на Фискалния съвет: "И в трите стълба, противоречията, които съществуват, деформират като цяло системата. Изкривяванията са в няколко посоки, първата е грешната формула, въз основа на която се определя пенсията. У нас пенсията се определя като за база се взема средният осигурителен доход, осигурителният стаж и индивидуалният коефициент на лицето. Както се вижда, по същество, начинът, по който се определя пенсията, в една голяма степен е откъсната от приноса на лицето през целия му труд в живота."

Така много хора не получават доход, който според тях отговаря на реалния им принос в системата. Според проф. Манов решението не е да „откриваме топлата вода“, а да се приложат работещи модели от страни като Германия, Австрия, Дания и Швеция, където е по-ясна връзката между внесени осигуровки и размер на пенсията.

Точно това очаква и Васко Градев – пенсионер, който въпреки че получава максимална пенсия, настоява за по-строга връзка „вноски–пенсия“.

Васко Градев, пенсионер: "Справедливо е кой каквото е внасял, това да му се връща след това от държавата. Системата трябва да е комбинирана. Не може да е изцяло социална, защото така пък се губи стимулът. Хората, които се осигуряват и честно са си внасяли осигуровките цял живот."

Градев е работил 43 години, по образование е инженер.

Васко Градев, пенсионер: "Аз съм бил мениджър и съм получавал хубава заплата. Не съм крил данъци, осигурявал съм се на светло, на максимум."

Парадоксът е, че за следващите поколения, които днес се осигуряват на максималния осигурителен доход, пенсия „на тавана“ не е гарантирана именно заради съществуването на този таван. Докато до този юли максимални пенсии са вземали около 7000 души, след поредното увеличение по т.нар. швейцарско правило броят им вече надхвърля 15 000.

проф. Богомил Манов, член на Фискалния съвет: "Ако аз се осигурявам на средния осигурителен доход, т.е. ако крия в кавички, но и не в кавички, доходи, то това означава, че с течение на времето, след няколко години, аз преспокойно ще достигна максималната пенсия."

Така системата на практика не стимулира хората да се осигуряват върху реалните си, по-високи доходи – защото в крайна сметка могат да получат същата максимална пенсия, както и тези, които години наред са декларирали по-нисък доход.

Като стъпка в правилната посока експертите отчитат премахването на ковид добавката към пенсиите и въвеждането на мултифондове в допълнителното осигуряване. Това обаче не е достатъчно.

проф. Богомил Манов, член на Фискалния съвет: "Това е крачка добра напред, но никак не е достатъчно, защото ще се убедим не след дълго, че натрупванията в пенсионната система продължават да са недостатъчни."

От Фискалния съвет препоръчват на Министерството на финансите да ускори работата по корекция на модела, така че да се възстанови по-ясна връзка между осигурителния принос и размера на пенсиите. В противен случай дефицитите в системата ще продължат да растат, а усещането за несправедливост сред пенсионерите – да се задълбочава.