Промени в ЗУТ: Парламентът прие строги регулации за строителството

София, България – Парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление направи решителна стъпка към подобряване на строителния процес в страната, като прие на второ четене обединения законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Законодателната инициатива, внесена от депутата Младен Шишков от коалицията ГЕРБ-СДС, е насочена към засилване на регулациите и повишаване на професионалните стандарти в сферата на инвестиционното проектиране.

Ключови промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ)

Основният фокус на промените е прецизирането на правилата за издаване на разрешителни за строеж, което цели да внесе повече яснота и контрол в целия процес. Законопроектът обръща специално внимание на правомощията на проектантите, като въвежда редица нови изисквания. Например, за специалистите в областта на електрическите инсталации, терминът "инженер с квалификация в областта на съобщенията" се заменя с по-общото и прецизно понятие "електроинженер". Тази промяна отразява разбирането, че всички инженери в тази област притежават равнопоставена проектантска правоспособност.

Освен това, законопроектът въвежда нови правила за използването на плитки геотермални ресурси. За да се гарантира устойчивото управление на водните запаси, вече ще се изисква задължително разрешително за водоползване, съгласно разпоредбите на Закона за водите. Това е важна стъпка към опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси.

Сред другите значими нововъведения е изричното изискване за участието на квалифицирани специалисти при проектирането на открити обекти, които често са с повишено обществено значение. В тази категория попадат паркинги, пазари и спортни площадки. За проектирането на паркинги се въвежда и специфично изискване за присъствието на строителен инженер с квалификация по "пътно строителство", което подчертава важността на специализираните знания за безопасността и функционалността на тези съоръжения.

В опит да се унифицира и стандартизира проектантската дейност, законопроектът въвежда и новото понятие "проектно решение". Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е натоварено със задачата в рамките на шест месеца да определи обхвата и съдържанието на това понятие, което се очаква да доведе до по-голяма съгласуваност и предвидимост в проектите.

Повишаване на професионалните стандарти

Промените засягат и Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП), като повишават изискванията към младите специалисти. Бакалаврите ще могат да придобият пълна проектантска правоспособност едва след натрупване на практически опит от две до четири години. Този период е определен като необходимо условие за придобиване на знанията и уменията, нужни за проектирането на сложни и отговорни обекти.

Според мотивите, придружаващи законопроекта, целта на всички тези промени е една – защита на обществения интерес. Законодателите се надяват, че новите мерки ще доведат до повишаване на качеството на проектирането и ще гарантират безопасността на живота, здравето и имуществото на българските граждани. Приемането на тези текстове на второ четене в комисията е силен сигнал за намерението на властите да направят строителния сектор по-регулиран и прозрачен.