Комисията по бюджет и финанси се събира на заседание днес, където ще разгледа на първо четене ключов документ – проектобюджетът за 2026 година. В дневния ред са включени също и проектобюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса. Очакванията са големи, тъй като бюджетът за следващата година е от изключителна важност за финансовото здраве на страната.

Наред с Комисията по бюджет и финанси, проектобюджетът ще бъде разгледан и от други парламентарни комисии през тази седмица, което отразява напрегнатия график на законодателния процес. Това става ясно от информация на интернет страницата на Народното събрание. Напомняме, че миналият петък комисията по отбрана вече одобри на първо четене законопроекта за държавния бюджет за 2026 година.

Проектозаконът за държавния бюджет за 2026 г. представлява значителна стъпка, тъй като е първият бюджет на страната, изразен в евро. Той е публикуван от Министерството на финансите на 3 ноември. Същевременно беше представена и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. Важно е да се отбележи, че проектобюджетът не премина през разглеждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество, след като работодателските организации отказаха да участват поради несъгласие с определени параметри. На 13 ноември правителството одобри проекта на закон за държавния бюджет за 2026 г., заедно с проектобюджетите на здравната каса и на ДОО, и го внесе в парламента.

С оглед на предстоящото въвеждане на еврото от 1 януари, всички документи и информация, свързани с бюджетната процедура за 2026 г., са изготвени в евро. Официалният валутен курс, съгласно закона, е 1,95583 лева за 1 евро. Анализът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразено като процент от БВП, показва дефицит от 3 процента от БВП за 2026 г.

Прогнозите за периода 2026-2028 г. предвиждат значително увеличение на държавния дълг. Очаква се той да достигне 37,6 млрд. евро (31,3 процента от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2 процента от БВП) през 2027 г., и 49 млрд. евро (36,6 процента от БВП) през 2028 г. През 2026 г. максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 млрд. евро, в т.ч. до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост.

Приходите, помощите и даренията по Консолидираната фискална програма (КФП) се очаква да достигнат 42,8 процента от БВП през 2026 г. Общите разходи по КФП за следващата година се предвиждат да бъдат 45,8 процента от БВП.

Бюджетът включва редица мерки, насочени към увеличаване на приходите. Сред тях са увеличението на данъка върху дивидентите от 5 на сто на 10 на сто. Предвижда се разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск, както и разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи такива стоки. Задължително става електронното отчитане на приходите от продажби, чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите. Запазва се действието на мерките в данъчното законодателство, включително въведеният от 1 май 2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия, който има за цел балансирано поетапно увеличение на акцизните ставки.

От 1 януари 2026 г. се предвижда увеличение на облагането за хазартните игри. Очаква се увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване с 2 процентни пункта и от 1 януари 2028 г. - с 1 процентен пункт. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица ще бъде увеличен на 620,20 евро, а максималният осигурителен доход за всички осигурени лица - на 2352 евро.

От догодина минималната работна заплата се предвижда да бъде 620 евро (1213 лв.). Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, считано от 1 юли на съответната година, ще бъдат осъвременени по т.нар. „швейцарско правило“ със 7,6 процента.

В рамките на правителственото обсъждане, премиерът Росен Желязков сподели своето виждане за бюджета. "Този бюджет не е нито либерален, нито консервативен, нито ляв, нито десен. Това е бюджетът, който трябва да даде възможност всички макроикономически показатели да намерят отражение, за да може плавно България да премине към еврото, без силни инфлационни шокове и без намаляване на доходите, които трябва да изпреварват ръста на инфлацията", заяви той.