Министерството на финансите представи нов проектобюджет за 2026 г. с актуализирана прогноза до 2028 г.

Министерството на финансите публикува нов проект на Закон за държавния бюджет за 2026 г. и актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026–2028 г. на "своето официално интернет издание", само няколко часа след като синдикати, работодателски организации и правителството .

Първоначално подготвените законопроекти за държавния бюджет за 2026 г., одобрени от Министерския съвет и внесени за разглеждане в Народното събрание през ноември тази година, са оттеглени с решение на кабинета, се посочва в проекта на доклад на министъра на финансите Теменужка Петкова.

Целите на фискалната политика и параметрите на бюджетната рамка за периода 2026–2028 г. са съобразени с приоритета за поддържане на фискална устойчивост в средносрочен план и с необходимостта от прилагане на мерки както по приходната страна, така и при разходните политики, в резултат на което се очертава фискална консолидация.

Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, за прогнозния период 2026–2028 г. предвижда дефицит от 3,0% от БВП през 2026 г., 2,8% от БВП през 2027 г. и 2,4% от БВП през 2028 г.

При този дефицит общата сума на приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма възлиза на 50,402 млрд. евро през 2026 г., включително постъпления по "Общата политика в областта на рибарството" (CFP).

Общият размер на разходите по консолидираната фискална програма за 2026 г. е разчетен на 54,051 млрд. евро.

Според националното фискално правило в Закона за публичните финанси, разходите за 2026 г. се планират на 40,1% от БВП, за 2027 г. – 39,9% от БВП, а за 2028 г. – 40% от БВП. Посочва се, че прилагането на активираното изключение за разходите за отбрана води до временно понижение на общите разходи под границата от 40%. С въвеждането на преработената система за икономическо управление на ЕС новото правило за ограничаване на нетния растеж на разходите се превръща във водещ ориентир.

Въз основа на заложените допускания за периода 2026–2028 г. се очаква държавният дълг да достигне 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г. Максимално допустимият размер на държавния дълг към края на 2026 г. не може да надхвърля 37,6 млрд. евро.

Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е фиксиран на 2,4 млрд. евро.

Максималната сума на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината съгласно Закона за държавния дълг, е 9,940 млрд. евро, като в този лимит е включен заем до 3,261 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа по инструмента "Мерки за сигурност за Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна индустрия".

Есенното издание на макроикономическата прогноза на Министерството на финансите за периода 2026–2028 г. предвижда растеж на икономиката от 2,7% през 2026 г. В периода 2027–2028 г. реалният растеж на БВП се очаква да се движи в диапазона 2,5–2,4%. Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да остане близка до равнището от 2025 г. – около 3,5%, като се забави до 2,9% през 2027 г. и до 2,5% през 2028 г. Прогнозата е потвърдена от Фискалния съвет, се посочва в проекта.

При изготвянето на прогнозата за данъчните постъпления са отчетени следните предложения за промени в данъчното законодателство, както и продължаване действието на някои вече въведени мерки:

• Разширяване обхвата на стоките с висок фискален риск.
• Разширяване на системата за електронно проследяване движението на превозни средства, транспортиращи стоки с висок фискален риск.
• Продължаване действието на новия акцизен календар за ставките на акциза върху тютюна и тютюневите изделия, въведен от 1 май 2025 г., с цел балансирано и поетапно повишаване на акцизните ставки за тютюневи продукти.
• Запазване на политиката за използване на увеличени по размер данъчни облекчения за деца и деца с увреждания и през 2026 г.
• Осигуряване на по-благоприятен амортизационен режим за целите на данъчното облагане за електромобили.
• От 1 януари 2026 г. е предвидено повишаване на променливата част на таксата по чл. 30, т. 3 и 4 от Закона за хазарта за лицензите за организиране на хазартни игри – от 20% на 22%.

В осигурителната политика за периода 2026–2028 г. се предвиждат следните промени:

• От 1 януари 2027 г. осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване се увеличава с 1 процентен пункт, а от 1 януари 2028 г. – с още 2 процентни пункта.
• Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се повишава от 1 януари 2026 г. до 620,20 евро.
• Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 1 януари 2026 г. до 2300 евро, през 2027 г. – до 2505 евро, а през 2028 г. – до 2659 евро.

Към основните разходни политики, които стоят зад нарастването на бюджетните разходи в периода 2026–2028 г., в проекта са посочени:

• Увеличение на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. до 620,20 евро.
• Повишаване на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст до 460,17 евро за целия период до края на 2028 г.
• Увеличение на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от родител (осиновител) до 460,17 евро, също за целия период до 2028 г. включително.
• Повишаване от 50% на 75% на размера на паричното обезщетение при неизползван отпуск поради бременност и раждане по чл. 50а от Кодекса за социално осигуряване, при неизползван отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54, както и при неизползван отпуск за осиновяване на дете до 5 години по чл. 53д от същия кодекс.
• Пенсиите за осигурителен стаж и възраст, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли на съответната година по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, чрез т.нар. "швейцарско правило".
• Прилагане на единна политика по доходите чрез увеличаване на разходите за персонал в бюджетната сфера с 10% през 2026 г. и премахване на автоматичните механизми за определяне на заплатите в някои сектори, обвързани със средната работна заплата.
• Запазване на политиката по доходите за педагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование.
• Стартиране на Програма за подпомагане на лекарите-резиденти с финансиране в размер на 30,0 млн. евро за 2026 г.
• Увеличение на средствата в бюджетите на общините в резултат на промени в натуралните показатели в дейности, делегирани от държавата в сферите на културата, социалните услуги, здравеопазването и други.

По-рано днес, след преговори в Министерството на финансите, работодателските организации и синдикатите са се разбрали по ключовите параметри на проекта за бюджет за 2026 г. В резултат на постиганото споразумение отпадат планираното увеличение на данъка върху дивидентите от 5% на 10%, предвиденото повишаване на пенсионноосигурителните вноски с 2 процентни пункта от 2026 г., както и изискването за задължително използване на одобрения от НАП софтуер за управление на продажбите в търговските обекти (SUPTO) и други подобни мерки.

Министърът на финансите Теменужка Петкова заяви, че Националният съвет за тристранно сътрудничество ще бъде свикан в понеделник, след което ще се проведе заседание на Министерския съвет с цел проектобюджетът за 2026 г. да бъде внесен в Народното събрание в следобедните часове същия ден, припомня БТА.