Инициативата за референдум за еврото е била продиктувана от разминаване между оценки на национални институции и европейски партньори относно готовността на страната за членство в еврозоната. Това каза президентът Илияна Йотова в предаването „Тази сутрин“ по bTV.

По думите ѝ, в кратък период са били изразени противоположни позиции – от твърдения, че България не покрива критериите и има сериозен бюджетен дефицит, до последващо положително становище след искане на конвергентен доклад и „зелена светлина“ от Европейската комисия. Според нея това поставя въпроса дали е имало неточни национални данни или грешни интерпретации на икономическите показатели. Президентът подчерта, че единствената институция, която последователно е изпълнявала задачите си по подготовката, е Българската народна банка.

Президентът Илияна Йотова отбеляза, че проблемът не е самото евро като валута, а степента на готовност на държавата да премине към новата монетарна рамка. Тя посочи, че други страни са имали дълги преходни периоди с адаптация на социални системи, бизнес среда и регулации, докато според нея в България процесът е протекъл ускорено.

Йотова коментира, че част от гражданите са усетили спад в покупателната способност след въвеждането на еврото, което според нея поражда обществено недоволство и икономически притеснения. Тя подчерта, че следващото редовно правителство трябва да предприеме конкретни политики за защита на доходите и стабилизиране на цените.

Държавният глава заяви още, че членството в еврозоната открива възможности, но те могат да бъдат използвани само при ясна национална стратегия за инвестиции и икономическо развитие в рамките на Европейския съюз. Като пример за различни икономически подходи в Европа тя посочи противоположните визии на Германия и Франция относно индустриалната политика – едната ориентирана към национално индустриално укрепване и външни партньорства, а другата към засилване на производството вътре в съюза.

Според президента България трябва ясно да формулира собствената си позиция, за да защити интересите си при формирането на бъдещите европейски икономически политики. Йотова подчерта, че оттук нататък ключовият въпрос е как страната ще използва членството си в еврозоната, за да привлече инвестиции и да развие икономиката си. По думите ѝ, това изисква ясна национална стратегия и активна позиция в рамките на Европейския съюз, включително при формирането на общите финансови и индустриални политики.

Йотова посочи, че следващото редовно правителство трябва да предложи конкретни политики, които да гарантират защита на гражданите, стабилност на икономиката и ефективно участие на страната в европейските процеси.