Държавният глава в България не стои начело на правителството и сам не определя държавната политика. Правомощията му са само тези, които са изброени в Конституцията, и те показват кои обещания от президентската кампания може да изпълни.

България е парламентарна република, в която президентът се избира пряко. Законите се приемат от Народното събрание, а изпълнителната власт принадлежи на Министерския съвет. Гражданите избират пряко президент и вицепрезидент за 5 години.

Прекият избор дава на президента собствена демократична легитимност, но не го прави ръководител на изпълнителната власт. Той е символ на единството на нацията и представлява България в чужбина. Вицепрезидентът му съдейства и упражнява правомощията, които са му дадени от Конституцията или са му възложени по реда, предвиден в нея. Обещанията и обществената подкрепа не добавят правомощия.

Президентът разполага с отлагателно вето: може да върне приет закон за ново обсъждане и да изложи мотивите си. Ако депутатите приемат текста повторно с мнозинство, по-голямо от половината от всички народни представители, държавният глава е длъжен да го обнародва. Ветото означава повече дебат и контрол, но не и последната дума по съдържанието на законите.

Когато се съставя правителство, президентът провежда консултации с парламентарните групи и връчва проучвателните мандати. Ако партиите не се споразумеят за редовен кабинет, Конституцията предвижда служебно правителство и нови избори. След промените в Конституцията от 2023 г. и решението на Конституционния съд от 2024 г. изборът на служебен премиер е ограничен. Президентът може да посочи само някого от длъжностните лица по чл. 99, ал. 5.

Държавният глава е върховен главнокомандващ на въоръжените сили и председател на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Има правомощия и във външните отношения, сред които дипломатическото представителство. При много решения Конституцията изисква да участват и Министерският съвет, парламентът или други органи.

Данъците и разпределението на публичните приходи не се променят с президентски указ, а по-високи социални плащания не могат да се определят така. Те изискват решения на правителството, а при нужда и закони от Народното събрание.

В образованието, здравеопазването и съдебната система президентът може да започне обществен разговор и да прави определени назначения, а в предвидените случаи сезира Конституционния съд. Не може сам да определя учебните програми, да променя размера на пенсиите или да указва на независимите съдебни органи как да решават.

Влияе чрез обръщения, дипломатически срещи и посещения, свикване на КСНС и позиции по текущи теми. При кризи между институциите може да поддържа диалога между политическите сили.

Според анализа ефектът от работата на президента зависи от доверието в институцията, личния му авторитет и отношенията с мнозинството и кабинета. Когато приоритетите им съвпадат, той допринася за последователна политика, а при конфликт може да стане мишена на критики, без механизъм да налага решенията си.

В кампанията кандидатите говорят за по-справедлива държава, активна външна политика, борба с корупцията и защита на националния интерес.

Андрей Гюров заяви, че ще обещава само това, което президентът реално може, и иска независима президентска институция, която да е коректив на управлението.

Според Илияна Йотова големите секторни политики са задача главно на изпълнителната и законодателната власт. Тя смята, че президентът може да подкрепя качествено законодателство, да насърчава диалога между институциите и да отстоява позиции по значими въпроси.

Костадин Костадинов каза, че като президент би настоявал България да обяви активен неутралитет във войната на Русия срещу Украйна.