Петролът към 120 долара за барел: войната с Иран разклаща пазарите и Ормузкия пролив

Петролът преживя исторически скок, след като в понеделник цената му премина границата от 100 долара за барел за първи път от 2022 г. насам. В разгара на американо-израелската война с Иран сортът "Brent" за кратко се доближи до 120 долара за барел, преди да се установи около 105 долара. По данни на "Reuters" това е най-големият еднодневен ръст на бенчмарка както в процентно, така и в абсолютни стойности – движение, което предизвика шокова вълна по световните финансови пазари. Азиатските борси потънаха, а европейските индекси се свлякоха до най-ниските си нива от над два месеца.

Ормузкият пролив – задръстен, доставките под натиск

Военният конфликт, практически парализира Ормузкия пролив – тесния коридор, през който минават около 20% от световните дневни доставки на суров петрол. Корпусът на гвардейците на Ислямската революция предупреди корабите да избягват преминаване през пролива, след което трафикът почти спря, а големи превозвачи като "Maersk" и "MSC" замразиха нови резервации към региона.

Заради блокирания маршрут и ограничените възможности за пренасочване Ирак, Обединените арабски емирства и Кувейт – три от ключовите производители в ОПЕК – бяха принудени временно да намалят добива заради запълнени складови капацитети, посочват анализатори от "ING", цитирани от международни агенции. От началото на войната петролът е поскъпнал приблизително с 50%, съобщава "Al Jazeera".

Ударът по джоба на потребителите вече се усеща. Американската автомобилна асоциация отчете поскъпване на бензина в САЩ с близо 27 цента само за една седмица, а експерти предупреждават, че цена от 4 долара за галон може скоро отново да се появи на много бензиностанции.

Борсите се сринаха, после частично си поеха въздух

В Европа паниката на инвеститорите се отрази пряко. Общоевропейският индекс "STOXX 600" отбеляза трета поредна сесия на спад и затвори с понижение от 0,6% след най-слабата си седмица за последната година. Немският "DAX" за кратко се докосна до десетмесечно дъно, а борсите в Милано и Мадрид паднаха до най-ниските си нива от три месеца насам.

На "Уолстрийт" картината беше по-колеблива. Индустриалният индекс "Dow Jones" приключи волатилната сесия с лек ръст, след като президентът Доналд Тръмп даде знак, че конфликтът може да се насочи към финал. Въпреки това "S&P 500" остава на минус от началото на годината, измерено от старта на военните действия, което показва, че нервността на пазарите далеч не е отминала.

Политически сигнали без ясна стратегия за излизане

В изявление пред журналисти в понеделник Тръмп заяви, че САЩ "постигат значителен напредък" и че войната "скоро ще приключи". В същото време той предупреди, че Иран ще бъде "ударен още по-силно", ако поднови сраженията, давайки двусмислен сигнал – обещание за деескалация, но и заплаха за нова спирала на насилие.

В Техеран властта премина към Моджтаба Хаменеи, който беше назначен за нов върховен лидер след смъртта на баща му, аятолах Али Хаменеи, в първоначалните удари. Анализатори определят този ход като затвърждаване на позициите на твърдолинейното крило, което допълнително намалява шансовете за бързо политическо решение на конфликта.

Пазарите се страхуват от война без изход

Тони Сикамор, анализатор в "IG", обобщава настроенията на инвеститорите така: "Агресивната реакция на пазара показва ясно, че липсва убедителна стратегия за излизане от ескалиращия конфликт в Близкия изток. Това вече не е ограничена операция, а сблъсък с огромен залог, в който нито една от страните не изглежда готова да отстъпи."

По думите му "рискът от продължителни икономически щети се увеличава с всеки изминал ден". Високите цени на петрола удрят не само горивата, но и транспорта, производството и инфлацията като цяло – разход, който в крайна сметка се прехвърля върху домакинствата и бизнеса по цял свят. Докато Ормузкият пролив остава наполовина блокиран, а политическите сигнали са противоречиви, пазарите ще продължат да живеят в режим "на ръба".