Онколози съобщиха, че у нас няма работещ раков регистър, а националният антираков план не се изпълнява. Изявленията им бяха направени в София преди откриването на 17-ата национална онкологична конференция МОРЕ 2026. Нов регистър вече е готов и отговаря на европейските изисквания, но още не е пуснат.

Без него няма точни данни за цялата страна и не могат да се вземат решения за превенция, обясниха лекарите. Данните в Националната здравноинформационна система не стигат за това.

Неглижирането на темата за онкологичните заболявания е крайно неморално. Това заяви магистър фармацевт Ивайло Петров. Той координира учредяването на Националния хъб на Мисията срещу рака - България (НХМР) и е член на управителния съвет на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ). Институциите мълчат вече 204 дни по въпроса за включването им в Българския национален хъб, каза той.

Задачата на хъба, който е неправителствено движение, е да подреди изпълнението на европейския и на националния антираков план, но работата му не може да започне, преди да бъде институционализиран. Петров чака отговор от министерствата на образованието и науката, на здравеопазването, на иновациите и дигиталната трансформация и на труда и социалната политика. В други европейски държави 17 такива хъба са близо до институционализиране.

Доц. Димитър Калев, който е председател на организационния комитет на МОРЕ 2026 и вицепрезидент на СОНМ, определи българската онкология като „конус с глинени нозе“. Трите стълба на Мисията срещу рака на Европейската комисия, превенция, скрининг и грамотност, липсват у нас, а скрининг не е организиран, каза той.

Ракът на черния дроб е една от водещите причини за смърт в света, посочи Калев. Самото заболяване е рядко, около 7% на 100 хиляди души, а в Европа заболеваемостта расте стремглаво. Пет години след началото на болестта живеят между 15 и 17% от пациентите.

Чернодробният рак се развива най-често при пациенти с цироза, хепатит Б и С и алкохолна зависимост, обясни доц. Александър Кацаров, завеждащ първо отделение на Клиниката по гастроентерология във ВМА. Затова според него парите са по-добре вложени в профилактика, вместо много по-голям ресурс да отива за лечение.

При рак на черния дроб трансплантацията е добре установено лечение и у нас е напълно достъпна, каза проф. Ивелин Такоров, ръководител на Първа клиника по коремна хирургия във ВМА. Трансплантационната програма се сблъсква с най-ниското в Европа ниво на откриване на донори, а това е институционален проблем, който може да бъде решен с по-добра организация, смята той.

Доц. Драга Тончева, специалист по медицинска генетика и член на БАН, посочи, че в страната има и таргетни терапии, и генетични лаборатории, но пътят на пациента е прекъснат и фрагментиран. Генетичните изследвания трябва да придружават диагностиката при онкологичните заболявания, а новата процедура, която здравната каса плаща с 25 евро, е крайно недостатъчна. С генетична предразположеност са 10% от онкологичните заболявания и при роднини на болните може да се направи ранна профилактика и навременно лечение.

Проф. Мария Димитрова от катедра „Организация и икономика на фармацията“ в МУ-София каза, че зад ранно откритото заболяване и ранния достъп до терапия стои инвестиция, а не разход, защото хората са най-ценният капитал на държавата.

Конференцията продължава до 4 октомври. Онколози, лъчетерапевти и фармаколози ще представят нови подходи, клинични резултати и лъчелечение при напреднал рак на черния дроб, който не може да се оперира. На форума ще бъде показано и Националното ръководство за клинично поведение при лечение на рак на черния дроб, първото в онкологията с глава за фармакоикономика.