Националното сдружение на общините (НСОРБ) ще настоява за национална програма за дигитализация и защита на данните във всички общини. Тя е за периода от 2027 до 2030 г. и струва около 31 млн. евро. Предложението представи кметът на Враца Калин Каменов на форум от годишната среща на сдружението, която започна днес в курорта Албена.

Проблемите са най-вече в малките общини. Част от тях още не са дигитализирали архивите си, каза Каменов.

НСОРБ предлага проектобюджетът на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация за 2027 г. да включва средства за програмата. Министерството на финансите трябва да осигури цялата сума в средносрочната бюджетна прогноза. След това министерството на иновациите да разработи и да управлява програмата заедно с НСОРБ, чийто екип е готов да съдейства.

Преди парите да се разпределят, сдружението предлага национална инвентаризация в общините. Тя трябва да отчете техниката, лицензите и инфраструктурата им, мерките за киберсигурност, които вече изпълняват, осигуреното финансиране и нуждите им.

Целта на програмата е всяка община да има задължителна базова технологична, лицензионна и защитна среда. Според Каменов размерът на общинския бюджет не бива да решава дали една община има киберсигурност, лицензирана среда и надеждно архивиране. Потребностите са различни, затова всяка община трябва да получи подкрепа според своите, каза той.

Форумът „Дигитална община: споделени решения, сигурни данни, общ капацитет“ е част от годишната среща. Участва и кметът на Елена Дилян Млъзев. Задълженията на общините са ясно определени в Закона за киберсигурността и в Наредбата за минималните изисквания към мрежова сигурност, припомни той. Местните администрации са длъжни да ги спазват.

Според Млъзев ръководството на общината трябва да познава тези правила и да разбира защо се прилагат. Това често изисква немалко средства, но целостта и сигурността на данните трябва да бъдат гарантирани. Изтичането на информация може да навреди на услугите и дейността на общината, както и на личните и другите данни, които тя съхранява и обработва.

Най-тежко е положението в малките общини, където често изобщо няма ИТ специалисти, а ако има, частният сектор ги привлича с по-високи заплати, обясни Млъзев. Затова служители на администрацията съвместяват няколко дейности и стават „набедени IT специалисти“. Той смята, че това не е добър вариант.