В Никозия, Кипър, на 30 април се проведе неформално заседание на Съвета на Европейския съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика. В рамките на срещата служебният министър на електронното управление доц. Георги Шарков взе участие в ключовите дебати и представи българската позиция, одобрена от Министерския съвет. Акцентът бе поставен върху широкото въвеждане на надежден изкуствен интелект в ЕС, защитата на децата в дигиталната среда и понятието за цифрово пълнолетие, както и върху защитата на критичната инфраструктура и засилването на колективната устойчивост на Европа.

България за надежден ИИ и европейска координация

В първата част на заседанието министрите обсъдиха възможностите и предизвикателствата пред внедряването на изкуствен интелект в рамките на Европейския съюз. Българската страна подчерта, че страната ни ще надгради вече положените усилия по изработването на стратегическа и правна рамка за стимулиране и въвеждане на ИИ.

"България ще продължи работата си до момента по стратегическата и правна рамка за стимулиране и внедряване на изкуствения интелект. Подходът на България към развитието на ИИ се допълва и чрез стратегически партньорства между академичните среди, научноизследователските институции и индустрията, като ключов елемент от приноса на България към европейската екосистема представлява Фабриката за ИИ в България BRAIN++," гласи българската позиция, представена от министър Шарков.

По време на дискусията България подкрепи идеята за засилена координация между държавите членки, така че решенията, базирани на ИИ, да могат устойчиво да се разгръщат отвъд националните граници. Според българската страна именно общият европейски подход и споделените стандарти ще позволят на иновациите в областта на ИИ да бъдат едновременно конкурентни и безопасни.

Защита на децата онлайн и цифрово пълнолетие

Вторият голям дебат беше посветен на защитата на децата в дигиталната среда и темата за цифровото пълнолетие. Министър Георги Шарков подчерта, че внимателно балансиран, ясно ограничен по обхват и хармонизиран подход на равнище ЕС може реално да подобри защитата и правната сигурност, без да подкопава националните правни режими.

Той отбеляза, че е важно да се отчете националният избор за възраст на цифрово съгласие в рамките на диапазона 13–16 години, посочен в Общия регламент за защита на данните (ОРЗД). По отношение на въпросите на Председателството, свързани с инструментите за удостоверяване на възрастта на равнище ЕС, България заяви, че един хармонизиран механизъм на ниво Съюз би осигурил по-последователна и ефективна защита на малолетните и непълнолетните онлайн.

В този контекст страната ни приветства модела за удостоверяване на възрастта "Age Verification Blueprint" на Европейската комисия като ценна практическа основа. България разглежда и възможността механизмите за проверка на възрастта да бъдат интегрирани в националния цифров портфейл, което би улеснило сигурния достъп до услуги в интернет за деца и младежи.

Устойчивост на критичната инфраструктура и киберсигурността

По време на обедната дискусия министрите се фокусираха върху защитата на критичната инфраструктура в Европа и укрепването на колективната устойчивост. Министър Георги Шарков, който е и специалист по киберсигурност, подчерта, че в условията на нарастваща взаимосвързаност и усложняваща се среда на сигурност устойчивостта на критичната инфраструктура трябва да се разглежда като стратегически въпрос за целия Съюз.

"Необходим е координиран и междусекторен подход, базиран на задълбочен анализ на взаимозависимостите и каскадните рискове на европейско ниво," каза министър Шарков. Той акцентира върху значението на споделянето на информация, съвместните тренировки и общите стандарти за защита на важни обекти, така че потенциалните заплахи – включително кибератаки и хибридни рискове – да бъдат посрещани с общи и навременни мерки.

Обсъжданията в Никозия показаха, че темите за изкуствения интелект, защитата на децата онлайн и критичната инфраструктура са трайно в центъра на европейския дневен ред. България заяви готовност да бъде активен участник в тези процеси – както чрез национални инициативи, така и чрез по-дълбоко включване в общите европейски решения.