Комисията за защита на потребителите (КЗП) предприема мащабни инспекции в големите търговски вериги заради високите цени на основните хранителни продукти в България. Пред публиката на предаването „Лице в лице“ по медиите председателят на КЗП Мая Манолова заяви, че потребителите в страната плащат съществено повече за определени стоки от средностатистическия жител на Европейския съюз, въпреки по-скромните доходи.

„Някой печели брутално на гърба на българските граждани. Българите се оказва, че са донори на печалбите на търговските вериги“, каза Манолова.

Ръководителката на КЗП посочи статистика, според която цените на маслата и мазнините у нас са с 42% над средноевропейските. Въпреки че в изказването ѝ фигурира индекс от 142%, реалността, показана от данните на Евростат, показва, че това съответства на оскъпяване с 42% спрямо средното ниво в общността.

Аналогична ситуация се наблюдава и при други категории. При индекс 126 млякото, млечните изделия и яйцата са с 26% по-скъпи от европейската норма. Захарта и сладкарските продукти изостават малко след тях — с индекс 116, тоест с 16% над средното за съюза равнище.

Статистиката за 2025 г. рисува нетипична картина: макар България да остава страната с най-ниско общо ценово равнище на потребление в ЕС, определени хранителни групи надвишават средните стойности за общността. Секторът на храните и безалкохолните напитки като цяло достига около 93% от средноевропейското равнище, докато маслата, млечните продукти и яйцата го превишават значително.

Тази аномалия превръща въпроса за търговските надценки в болезнена тема за обществото. Мая Манолова цитира проверки и секторни изследвания на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), които показват огромни разлики между цената на доставка и крайната продажна цена. КЗК официално е потвърдила надценки до 90% при продажбата на дребно на конкретни млечни продукти. Стойности до 130% също се споменават в публичното пространство, но те произлизат от синдикални организации, а не от антимонополния регулатор.

Целта на новия председател на КЗП е тези диспропорции да станат видими за купувача директно на щанда чрез т.нар. „табло на срама“. Манолова поясни, че това няма да бъде инструмент за публично заклеймяване на фирми, а начин за предоставяне на информация относно цените на артикулите и тяхното разминаване със „справедливата стойност“.

„Българите имат право да знаят не просто с колко над европейските цени за едни и същи продукти купуват основни храни, но също така и каква е печалбата на търговските вериги“, заяви председателят на КЗП.

Концепцията за „справедлива стойност“ е насока за ориентация, а не задължителна ценова граница. Формулата за нейното пресмятане включва цената на едро, оперативните разходи на търговеца, приложената надценка и сравнение със същите стоки в други страни от ЕС. Икономическото министерство поясни, че методологията е с препоръчителен характер и не носи автоматични санкции.

Манолова настоява този елемент да бъде променен. Тезата ѝ е, че законодателството трябва да предвижда конкретни последствия, когато цената в дадена верига се отклонява значително от изчислената справедлива стойност без икономическо обяснение.

„Аз ще искам той да бъде допълнен, че при съществени отклонения над справедливата стойност ще следват санкции“, заяви тя.

Председателят на КЗП изрази недоверие към идеята за доброволни споразумения между държавата и водещите вериги. През юни беше представен проектът „Кошница с грижа“, чрез който търговците се ангажираха да свалят цените на определен набор от продукти. Манолова определи резултата като „подигравка“ и заяви, че не вярва компаниите доброволно да се отказват от печалбите си.

„Аз лично не вярвам, че търговските вериги ще се засрамят. Дори нещо повече – аз не вярвам, че те биха се лишили доброволно и от един евроцент от своите печалби и от своите обороти“, каза Манолова. Тя смята, че оповестяването на данните е само първа стъпка, след която трябва да се въведат сериозни механизми за контрол.

Междувременно КЗК провежда секторен анализ на пазара на храните и през тази година е образувала производства срещу големи вериги заради подозрения за нелоялни търговски практики спрямо производители и доставчици. Регулаторът говори за „сериозни деформации“ във веригата на доставки и е предложил 19 мерки за подобряване на конкуренцията. Важно е обаче да се отбележи, че високата надценка не винаги е нарушение; санкция изисква доказване на конкретно нарушение на конкурентните правила или правни норми.

КЗП насочва усилията си към широкообхватни проверки в магазинната мрежа. Манолова уточни, че след първоначалните инспекции ще последва мащабна кампания, фокусирана върху механизма на формиране на цените и достоверността на информацията. Ценовата политика е нейна водеща приоритет още от началото на мандата ѝ.

Проверките засегнаха и сектора на горивата. Инспекциите започнаха във вторник, а предварителните данни на КЗП сочат ръст на цените на бензиностанциите с между 9% и 11% спрямо началото на август. Същевременно, според Манолова, търговската надценка е намаляла – с около 20% при бензина и около 40% при дизеловото гориво.

Този факт показва, че самото поскъпване на горивото не е доказателство за спекулация, тъй като върху крайната цена влияят международните котировки на петрола, разходите по доставка и логистиката. Комисията ще изследва дали отделни бензиностанции не са използвали кризисната ситуация на международния пазар, за да вдигат цените над границите на реалните разходи.

Манолова подчерта, че проверките няма да се насочват срещу малките бензиностанции или семейния бизнес. Целта е да се установи в коя точка от веригата се формира необоснованата надценка и кой получава най-голямата част от средствата на потребителя.

Мая Манолова застана начело на КЗП на 18 септември по решение на Министерския съвет. Само седмица след поемането на поста тя постави проблемите с цените на храните и горивата в центъра на дейността на комисията. Остава да се види дали репутационният натиск чрез сравнение със „справедливата стойност“ ще промени политиката на веригите или ще се стигне до въвеждане на реални санкции.