Мая Манолова, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП), съобщи днес на брифинг, че комисията започва 11 производства срещу търговски вериги. Причината е необосновано поскъпване на стоки от първа необходимост като сирене, мляко, домати и краставици. Ако веригите не докажат, че по-високите цени имат основание, глобата е от 10 000 до 100 000 евро за всеки продукт.

КЗП вече обяви първите резултати от проверките. Според тях при някои групи храни надценките са над 120–140%. Сега КЗП сравнява цените през октомври с тези през август.

Вижте също: КЗП откри в търговска верига надценка от 125% на маслото

Проверките във веригите започнаха на 2 октомври. Целта им е да се видят реалните продажни цени и търговските практики. Комисията проверява храните по групи и започна с млечните продукти, плодовете и зеленчуците, защото за тях хората подават най-много сигнали.

КЗП налага глобите по Закона за защита на потребителите, отделно за всеки продукт. Докато тече производството, веригите могат да представят данни, че поскъпването е обосновано.

Манолова даде примери. В една верига маслото се доставя за 1,43 евро, а на рафта струва 3,79 евро с ДДС. „без ДДС надценката на това масло, което не само по опаковка, а и по цената си е златно, е 135 процента“, каза тя. Друго масло в същата верига, от друг доставчик, се доставя за 1,73 евро и се продава за 3,85 евро, с надценка 85%.

В друга верига прясното мляко от 0,5 л се доставя за 0,44 евро и се продава за 1,07 евро без ДДС. Надценката е 99%. Литър прясно мляко в същата верига се доставя за 0,94 евро и се продава за 1,89 евро, с надценка 68%.

Кашкавалът се доставя за 2,67 евро и се продава за 6,39 евро без ДДС, с надценка 99%. При трите вида сирене в една верига най-високата надценка е 95% без ДДС. Бялото саламурено сирене там се доставя за 1,92 евро и се продава за 4,49 евро. Киселото мляко е с надценка 80%. Най-ниската надценка, която КЗП откри, е 31% при едно от млеката, а обичайните са около 80%.

Според Манолова такива надценки няма в нито една европейска държава. В Германия обичайните надценки са 15–25%, в Австрия 25–30%, а във Франция около 25%. Председателят на КЗП смята, че е морално укоримо и „истинско безобразие“ българските производители, които правят милиарден оборот на веригите, да бъдат товарени с такива цени.

КЗП внася днес и сигнал в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за дискриминационни надценки при доставчиците. Законът за защита на конкуренцията забранява разлика над 10% в надценките на сходни стоки от една продуктова категория. Според Манолова това е дискриминация на доставчици и търговски партньори и е сред абсолютните забрани за нелоялни търговски практики.

Тя смята, че КЗК не трябва да събира доказателства наново, защото КЗП вече има доставните и продажните цени и разликите в надценките над 10% при различните доставчици. Санкцията по чл. 100 от закона е до 10% от оборота. За най-големите вериги максимумът е от 50 млн. до 135 млн. евро според оборота.

Утре, 21 октомври, КЗП, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и НАП започват обща проверка в складовете на големите вериги.

Сдружението за модерна търговия (СМТ) излезе с критична позиция след първите резултати. Според сдружението КЗП обърква потребителите с неточна информация и интерпретации, а най-честата грешка е ценовите индекси да се смесват с търговските надценки или с печалбите. СМТ иска комисията да каже колко продукта е проверила и при колко от тях има 150% надценка. Организацията пита и кои са най-ниските надценки при основните стоки. Иска да знае още защо комисията обявява само най-високата стойност, без надценките на другите проверени артикули. От сдружението питат и дали на хората се обяснява, че надценката не е печалба.