Корабокрушение на около 30 метра дълбочина край остров Кекова в Анталия се датира към 2700–2400 г. пр. Хр.

Така то би било по-старо от всички досега известни, но възрастта му се мери по глината, а не по дървото, и затова титлата „най-старо“ засега е предварителна.

Корабът е бил около 10 метра дълъг, дървеният му корпус е изчезнал напълно, а водолазите са намерили над 30 керамични съда и три големи каменни котви. Водолазите работят на смени по половин час заради дълбочината. Разкопките започнаха през 2026 г. под ръководството на доц. Хакан Йоньоз от университета „Акдениз“, заедно с Музея в Анталия и министерството на културата. Министър Мехмет Нури Ерсой заяви: „В нашата „Синя родина“ изнасяме на светло следите от най-старото корабокрушение в света“.

Датиране по амфорите

Най-точният начин да се датира дърво е радиовъглеродният: измерва се колко от радиоактивния въглерод е останал в него. Тук дървото го няма, затова възрастта идва от формата и украсата на амфорите. Амфорите са глинени съдове с две дръжки, в които са се превозвали зехтин, вино и други стоки.

Методът е сравнителен: археолозите подреждат известните находки от сухо и от потънали обекти във времева редица и търсят къде се вмества новият съд. В публикувания предварителен доклад двама изследователи от университета „Акдениз“ пишат, че първата вдигната амфора прилича на левантински съдове от ранната бронзова епоха, със странични дръжки и плоско дъно. Втората има врязани успоредни линии и зигзаг и прилича на съдове за земеделски стоки като вино и зехтин.

Анализите на глината сочат работилници в Йорданската долина, а подобни съдове са намирани край пирамидите в Гиза, Сакара и Абусир, както и в Троя и на Крит. Строежът на Хеопсовата пирамида е от същата епоха.

Две амфори и три котви

В доклада от 2026 г. са вдигнати само две амфори, едната през 2024 г. и другата през 2025 г. Котвите са три: две с по три отвора и една с един отвор, намерени на различно разстояние от останките. Не е ясно дали принадлежат на този кораб. Новинарските съобщения преразказват трите котви като част от находката, а докладът е по-предпазлив.

Числата не са еднакви във всички съобщения. Академичният доклад не дава дълбочина и брой съдове, а „около 30 метра“ и „над 30 съда“ идват от медийни преразкази. Някои издания пишат за „около 4700 години“, а други за диапазон 4400–4700 години.

Досега като най-старо корабокрушение често се сочи това при Улубурун край Каш, на около 1300 г. пр. Хр. Там е лежал 15-метров сирийско-палестински търговски кораб, открит от водолаз за гъби. Ако датировката при Кекова се потвърди, разликата е повече от хиляда години.

Като предишна граница журналистите посочват и корабокрушението при Докос в Гърция, на около 4200 години. Предишната турска титла, за корабокрушение при Кумлуджа на 3600 години, отстъпва на новата, според министъра с поне 800 години.

Улубурун е датиран по запазен товар и дърво, а Кекова е по-древен и по-беден на доказателства. Изводът за възрастта остава на експертите, а потвърждението ще дойде от нови амфори и от връзката на котвите с кораба.

Търговският път по керамиката

Търговските пътища от бронзовата епоха се реконструират така: един и същ тип съд се търси на различни брегове. Глината показва къде е направен, а там, където се намира, е стигнал по море. Ако съдове от Йорданската долина се срещат в Египет, Троя и Крит, значи между тези места е имало редовен обмен.

Корабът при Кекова вероятно е плавал от левантинско пристанище към Троя или Крит, но това е хипотеза на изследователите, не доказан факт. В доклада на университета „Акдениз“ пише още, че е бил малък съд, потънал при курс от изток на запад.

Един от съдовете има два отвора и девет знака. Изследователите допускат, че може да е бил съд за разбиване на мляко на сирене или масло, но това изисква още проверка.

Работата продължава през 2026 г. с проучване на по-дълбоките точки на обекта.