Книга за Христо Фотев: премиера в Бургас и спомени за поета

"За Христо Фотев Бургас е името на неговата съдба." Тези думи, изречени от Керана Ангелова, очертават същността на новото издание, което пренася читателите в свят на спомени и емоции. Книгата, посветена на поета, предлага "ярко визуално преживяване", сякаш нарисувано с цветовете на Шагал.

В препълнената изложбена зала на БХГ "Петко Задгорски", сред представители на литературния свят от различни поколения, бе открита премиерата на "Книга за Христо Фотев. Сърцето ми прилича на пристанище". Присъстващите, потопени в атмосферата на творчеството, сякаш усетиха духа на самия поет. Картините на Виолета Масларова, близка и до Фотев, и до Ангелова, допълваха усещането за близост и интимност.

Книгата представлява съчетание от кратки прозаични откъси и лични спомени, които разкриват срещите на авторката с Христо Фотев, духа на времето и атмосферата на бургаската бохема от втората половина на XX век. Редакторът на изданието, литературоведът д-р Добрина Топалова, отбеляза, че книгата не само оживява духа на поета, но и пресъздава контекста и културата на неговото време. Срещата между двамата творци се превръща в тихо съпреживяване, изпълнено с красиви мигове и горчиви сенки, които придават дълбочина и истинност на разказа.

На представянето присъстваха и поетесата Елка Василева, както и режисьорът Румен Велев. Атмосферата беше наситена с преклонение пред творчеството на Фотев.

В книгата Керана Ангелова пише: "Поезията му е открай докрай възхвала на живота, на живеенето. Епифания, в смисъла на просветляващи емоционални открития, осезаващи момента в цялата му пълнота. Затова и екзалтацията му във всичките й смисли беше единствено възможният начин да бъде изразен самият той, така "несъразмерен и красив" насред пространството на поезията".

Завършекът на изданието е илюстриран от стихове на Христо Фотев:

Вижте още подобни статии

• Сърцето ми прилича на пристанище: Книга за Христо Фотев
• Антология на бургаски поети на сръбски език "Вътрешно море"
• Премиера на книгата "Странични отклонения" от Иван Скевин
• Нова изложба на Анелия Николова: Homo delictus в галерия "Неси"

"Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз — със ярост —и се учудвам, че останах жив.
Бях млад, красив и неправдоподобен.
Как падах аз над тъмния ти глас.
Виновен съм — от твоя скръбен спомен не справедливост — милост искам аз.
И пак сънувам оня светъл хаос…
(Не подозирах, а съм бил щастлив.)
Обичах те без милост аз — със ярост.
И съжалявам, че останах жив."