Картел при млечните продукти? КНСБ настоява КЗК да действа

Висок ръст на цените на млечните продукти в търговската мрежа, който синдикатите определят като необясним и скандален, е причина за сериозни опасения за наличието на картел. Според синдикалистите, надценките от борсата до крайния потребител достигат от 50 до 100 процента, което повдига въпроси за пазарното поведение на търговските вериги и доставчиците.

Сигнал от синдикатите

В рамките на разширено заседание на регионалния съвет на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) в Русе, президентът на организацията Пламен Димитров направи изключително силно изявление. Той разкри, че синдикатът следи изключително интензивно цените на стоките от т.нар. "малка кошница" на ежемесечна база и констатациите са повече от притеснителни.

"Това, което констатираме, за нас е скандално. Бих казал, че отдавна контролните органи трябваше, като вече Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започна да прави нещо, но не е довършила това, а именно да се осветли картелът според нас при ценообразуването на някои стоки и услуги от първа необходимост - на млечните продукти най-вече. Няма друго обяснение как от цените на едро, които обявява Държавната комисия по стокови борси и тържища на ежеседмична база, до цените в търговските вериги и малките квартални магазинчета надценката да е между 50-70 до 100 процента. Не говорим за цената от самия производител, а от цената на борсата до цената в магазина. Според нас има непазарно поведение на много от "търговските играчи"," заяви Димитров.

Според него е необяснимо и защо в големите търговски вериги цените са от два до 12 процента по-високи, отколкото в кварталните магазини, което допълнително утежнява положението на потребителите.

Широкомащабно наблюдение

КНСБ провежда мащабно проучване, обхващащо над 600 търговски обекта в 80 общини всеки месец, вече три месеца поред. Тази постоянна тенденция, според синдикатите, е ясен индикатор за непазарно поведение както на големите вериги, така и на техните доставчици.

"Това, ако не се пресече, каквото и да обясняваме, че еврото ще бъде полезно и добро, отива по дяволите," категоричен е Димитров.

Първият доклад от извършеното наблюдение през юни вече е подаден на вниманието на Националната агенция по приходите (НАП) и Комисията за защита на конкуренцията. Синдикатът очаква до края на месеца да завърши и първият си секторен анализ на хранителните продукти, фокусиран върху млечните. В случай че съмненията за картел се потвърдят, КНСБ настоява КЗК най-после да вземе конкретни решения и да наложи адекватни санкции.

Абсолютната цена в България - най-висока в ЕС

По думите на Димитров, абсолютната цена на млечните продукти в България е най-висока в целия Европейски съюз. За да подкрепи твърдението си, той обясни, че КНСБ наблюдава същите търговски вериги и в седем други европейски държави.

"Цената на кравето сирене и на прясното мляко в България в последните две години е една от най-високите - по-висока е от Германия, Нидерландия, Франция. По този повод твърдя, че там има нещо нередно," заяви президентът на КНСБ.

Той засегна и темата за вноса на зеленчуци и възможното подбиване на цените, като уточни, че това следва да бъде оценено от производителите и контролните органи. Синдикалистът отбеляза, че има сериозна неритмичност в ценообразуването, давайки за пример последните данни от юли, които показват, че цената на краставиците се е повишила двойно от борсата до магазина.

Очаквания за минималната заплата и присъединяването към еврозоната

По време на заседанието в Русе, Пламен Димитров коментира и очакванията за минималната работна заплата, която по думите му от началото на следващата година ще достигне 620 евро (1213 лева). Синдикатът настоява за ежегоден ръст на заплатите с поне 10 до 15 процента.

По отношение на бъдещото членство на България в еврозоната, Димитров изрази надежда, че страната ще повтори успеха на Латвия, Литва и Естония. Той посочи, че ако се постигне подобен ръст в рамките на десет години, средната работна заплата у нас, която в момента е около 1250 евро, може да достигне 3200 - 3300 евро. Представените от него данни показват, че след приемането на еврото заплатите нарастват по-бързо, а инфлацията се забавя.

"Това са данни, които са обективни. Дали ще се повторят в България, е трудно да кажа," отбеляза Димитров, подчертавайки, че целта на синдиката е да се осигури устойчив ръст на доходите.