Икономически парадокс: Рекорден растеж, ниска безработица и усещане за бедност

Ако икономиката беше автомобил, таблото на "България" АД в края на 2025 г. щеше да показва перфектни стойности: пълна газ, високи обороти и почти никакви аварийни лампи. Но ако попитате пътниците на задната седалка – милионите работещи българи – те ще ви кажат, че возенето е неравно, а горивото (парите в джоба им) свършва твърде бързо. Този дисонанс между "отличните" таблици на финансовото министерство и "празните" кошници в супермаркета е големият парадокс на отиващата си година.

Макро-чудото: Когато цифрите говорят, но никой не слуша

Нека бъдем честни – икономическият екип на държавата има с какво да се похвали. Данните на Националния статистически институт (НСИ) за третото тримесечие на 2025 г. са повече от оптимистични: ръст на БВП от 3.2% на годишна база. За сравнение, "стара Европа" (Германия и Франция) се бори с анемични растежи около нулата. Българската икономика не просто догонва, тя спринтира.

Още по-впечатляваща е ситуацията на трудовия пазар. Безработицата е на исторически минимум, а бизнесът буквално се моли за кадри. На теория, това би трябвало да е "Златният век" на работника – времето, когато той диктува правилата и заплатите растат.

Скритата инфлация и "жизнената заплата"

Защо тогава усещането за несправедливост е толкова изострено? Отговорът се крие в структурата на този растеж. Според последните анализи на КНСБ, "заплатата за издръжка" (living wage) расте по-бързо от реалните доходи на мнозинството. Към септември 2025 г. един работещ, живеещ сам, се нуждае от над 1547 лв. нетно само за да покрие базовите си нужди. Тревожната статистика сочи, че близо 60% от българите все още не достигат този праг.

Тук се сблъскваме с феномена "Greedflation" (алчност + инфлация). Докато официалната инфлация се укроти до едноцифрени стойности, цените на храните останаха на нивата от пика на кризата, а в някои случаи продължиха да пълзят нагоре. Печалбите на големите ритейлъри и енергийните дружества бележат рекорди, докато покупателната способност на домакинствата стагнира. Българинът не е по-беден като сума в лева, но левът в джоба му (скоро евро) купува по-малко качество на живот.

Двете Българии: София срещу останалите

Макроуспехът има и ясен географски адрес. Ако разделим страната, ще видим, че "европейската" икономика съществува основно в София, Пловдив и по оста Варна-Бургас. Там IT секторът, аутсорсингът и индустрията генерират доходи, сравними със средноевропейските.

Но в малките населени места картината е различна. Коефициентът на Джини (измерителят на неравенството), цитиран от Евростат, продължава да поставя България в негативния топ на класацията в ЕС с над 35 пункта, при средно ниво за съюза около 30. Пропастта между най-богатите 20% и най-бедните 20% не се свива, въпреки рекордния БВП. Това създава социално напрежение, което никакъв "инвестиционен рейтинг" не може да замаже.

Еврото: Не проблемът, а част от решението

Лесно е в тази ситуация да се обвини "Европа" или предстоящото приемане на еврото. Но истината е, че без европейската интеграция, ситуацията би била катастрофална. Европейските фондове и инвестиции са спасителният пояс, който държи много региони над водата. Влизането в Еврозоната от 1 януари 2026 г. ще донесе по-ниски лихви за бизнеса и, което е по-важно – светлина върху ценообразуването. Когато цената на млякото е в евро и се сравни директно с тази в Гърция или Германия, спекулата ще стане много по-трудна.

Извод

България влиза в 2026 година като държава на парадоксите: богата хазна, растящ бизнес и бедни работещи. Икономическият растеж е налице, но механизмът за неговото справедливо разпределение е счупен. Задачата пред политиците и бизнеса вече не е как да постигнат растеж – той е факт. Задачата е как този растеж да слезе от макроикономическите таблици до хладилника на всяко българско семейство. Защото успех, който не се усеща от хората, е просто статистика.