Българската икономика ще ускори растежа си до 3,5% през 2027 г. и до 2028 г. ще расте по-бързо от средното за ЕС и еврозоната. Това показва октомврийската прогноза на екипа за икономически анализи на „И Уай“ (EY), съобщи БТА.

За това ще се плаща с по-висока инфлация. Средно за 2027 г. цените у нас ще се вдигнат с 4,4%, повече, отколкото в еврозоната.

Анализаторите очакват растеж на брутния вътрешен продукт с 2,9% през 2026 г. и с 3% през 2028 г. Това е всичко, което страната произвежда за година. Прогнозата за България за 2027 г. е над тази за Германия (1,2%), Франция (0,7%), Испания (1,9%) и Полша (3,1%). Средно за ЕС растежът ще е 1,4% през 2026 г., 1,7% през 2027 г. и 1,4% през 2028 г., а за еврозоната съответно 1%, 1,4% и 1,3%.

„И Уай“ разглежда три сценария за България. Според базовия растежът през 2027 г. ще е 3,5%, според оптимистичния 3,7%. Неблагоприятният сценарий допуска продължителен енергиен шок и растеж от 2,9%. И при трите варианта икономиката расте.

През септември годишната инфлация у нас беше 5,6%. Средно за 2026 г. EY очаква 5,4%, а през 2028 г. поскъпването да се забави до 2,5%. Ако енергийният шок се проточи, инфлацията през 2027 г. може да стигне 7%. При добро развитие ще падне до 3,1%.

Според анализаторите България е сред страните в Южна Европа с по-силен натиск върху цените, защото по-скъпата енергия оскъпява и туристическите услуги. Страните от Централна и Източна Европа понасят по-тежко поскъпването на енергията. Причината е, че тя заема по-голям дял от разходите на семействата, а колебанията на валутите засилват ефекта.

В еврозоната инфлацията през септември 2026 г. беше 3,8%. Според EY тя ще остане близо до това ниво през следващите месеци и после постепенно ще спадне до 2% до средата на 2028 г. Средно за 2027 г. прогнозата е 3,1%. Цените там растат главно заради енергията, а базисната инфлация е сравнително стабилна.

След увеличенията през септември анализаторите очакват още едно повишение на основните лихви. Към октомври пазарите залагат дори на по-рязко поскъпване на кредита. Лихвите вероятно ще останат колебливи по-дълго. За семействата това значи по-скъпи заеми и по-бавно растяща покупателна способност. За фирмите цената на кредита ще тежи при решенията за инвестиции.

Еврото поевтиня заради по-скъпата енергия и опасенията за държавните финанси. Затова вносът става по-скъп, а цените са под още натиск. Спрямо еврото полската злота и шведската крона отслабнаха, а норвежката крона поскъпна, защото Норвегия изнася нефт и газ. Румънската лея е под нов натиск заради политическата несигурност, високата инфлация и свиващата се разлика в лихвите.

Потреблението на домакинствата в еврозоната се забавя, защото по-високите цени изяждат реалните доходи. Растежът му пада от 1,5% през 2025 г. на 1% през 2026 г. и 0,7% през 2027 г. Инвестициите и износът се държат по-добре благодарение на държавните разходи и парите за изкуствен интелект. Според краткосрочните оценки на EY растежът се е запазил и през третото тримесечие въпреки скъпата енергия и по-трудния достъп до кредит. Анкетите за нагласите на хората и фирмите са по-оптимистични от реалните данни.

Анализаторите свързват издръжливостта на Европа с по-големите държавни разходи в Германия и с бума на инвестициите в изкуствен интелект в САЩ. Германия се възстановява постепенно, Франция расте слабо. Испания и Полша се справят по-добре от повечето големи икономики в ЕС, макар че и при тях се очаква забавяне.

Според „И Уай“ рисковете са и в двете посоки. Най-голямата неизвестна е колко ще продължи конфликтът в Близкия изток и какво ще стане с цените на енергията. Растежът може да е по-слаб при ескалация на напрежението по света, разпокъсана търговия и по-високи мита. Други рискове са нови прекъсвания на енергийните доставки, натиск върху държавните финанси, резки сривове на капиталовите пазари и климатът. По-добър резултат биха дали по-бързото навлизане на изкуствения интелект, инвестициите в инфраструктура и отбрана, структурните реформи и по-ниските търговски бариери.

Общата картина за Европа според анализаторите е растеж, но с по-слабо потребление, по-скъпи пари и големи разлики между държавите.