До 800 от около хилядата игрални зали може да бъдат принудени да спрат работа. Причината са промените в Закона за хазарта, ако бъдат приети в сегашния им вид. Това предупредиха от Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България (СОХИДБ), според които до 20 000 души биха могли да загубят работата си. Бюджетът ще губи по около 400 млн. евро годишно от данъци, такси, осигуровки и съпътстващи плащания, прогнозират от сдружението.

Основното притеснение на бранша са изискванията за отстояние и дали те ще ударят и обекти с вече издадени лицензи. Според СОХИДБ компании са вложили много пари и са предплатили правото си на дейност за години напред, като при част от лицензите след 2024 г. разходът за една зала стига до 150 хил. евро.

„Представете си - през 2023 или 2024 г. сте кандидатствали за лиценз и сте платили предварително за пет или десет години“, даде пример председателят Милен Тотев. Затварянето преди изтичане на лицензите ще доведе до стотици съдебни дела срещу държавата, смятат от сдружението. Сравняват положението с предплатен наем: държавата разрешава ползване до определена дата, после сменя правилата и иска предсрочно освобождаване.

„Хазартът няма да изчезне със затварянето на легалните обекти. Рискът е дейността просто да се премести там, където държавата има много по-малка видимост и контрол“, заявиха от сдружението.

Димитър Димитров, член на СОХИДБ и собственик на игрални зали във Варна, вижда риск от пренасочване към сивия сектор. Георги Петков от София каза, че там, където лицензирани зали спират работа, по-късно се появяват пунктове за залагания, за които важат други правила. Зам.-председателят Гавраил Четрафилов посочи, че пълната забрана на реклама, онлайн и външна, затруднява хората да разпознаят легалния оператор.

При закриване на около 800 обекта без работа остават крупиета, касиери, управители, охранители, технически специалисти, счетоводители и административен персонал, изброиха от сдружението.

„Какво ще стане с хората, които ще останат без работа, и със семействата им? Решенията не могат да се вземат от днес за утре, без да бъде изчислен този ефект“, каза Добромир Иванов, член на СОХИДБ.

Браншът заявил пред Министерството на финансите готовност за компромис по рекламата и по по-висока данъчна тежест. Секторът приема спиране на рекламата и двойно по-високо облагане, но при условие да се преразгледат отстоянията за съществуващите обекти.

От сдружението не отричат нуждата от по-силен контрол, защита на децата и младите, ограничения на агресивната реклама и действия срещу зависимостта. Те искат предвидими правила за лицензирания бизнес и настояват, че силният регулатор и борбата с нелегалните оператори са в интерес и на фирмите, които плащат лицензи, данъци и осигуровки.

Преди окончателното приемане на правилата СОХИДБ настоява за независима проверка на разчетите и за оценка на въздействието, която да следи не само колко обекта затварят, а и накъде отива потреблението. Ако няма решение за действащите обекти, от бранша са готови на мирни протести и на съдебна защита.

Темата не е нова. През 2020 г. НФСБ внесе законопроект, който предвиждаше закриване на стотици зали. Според него хазартът трябваше да се съсредоточи главно в курортите, висококатегорийните хотели и край граничните пунктове. И тогава спорът беше същият — между ограничаването на зависимостите и последиците за легалния бизнес.