Горещо бъдеще: Какво ни очаква, ако не забавим климатичните промени?

Въпросът вече не е дали климатът се променя, а какво ще правим с това. Науката е категорична: човешката дейност затопля планетата с тревожна скорост. Последствията от това се усещат навсякъде, от сушите в Африка до опустошителните пожари в Америка. Какво означава това за нас?

Затоплянето е факт

Вече сме свидетели на дългосрочни промени в средните температури и метеорологичните условия на Земята. От 80-те години на миналия век всяко десетилетие е по-топло от предишното, сочат данните. Световната метеорологична организация съобщава, че 11 от най-горещите години в историята са били след 2015 г. 2024 г. се оказа най-горещата в историята, като температурите надхвърлиха 1,5°C над прединдустриалните нива – значително над параметрите на Парижкото споразумение.

Защо се случва това?

Природните фактори не могат да обяснят бързото затопляне, наблюдавано през последното столетие. Вината е основно в човешката дейност. Масовото използване на въглища, нефт и газ в индустрията, транспорта и домакинствата освобождава парникови газове, предимно въглероден диоксид (CO2). Този газ задържа топлината в атмосферата, подобно на одеяло, което води до повишаване на температурите. От началото на индустриалната революция количеството CO2 в атмосферата се е увеличило с над 50% – невиждани нива в близката геоложка история. Анализите показват, че този CO2 идва директно от изкопаемите горива.

Какво вече виждаме?

Изменението на климата вече оказва сериозно влияние върху света. Някои от най-ясните последици включват: покачване на температурите; увеличаване на честотата и интензивността на екстремните метеорологични явления (като горещи вълни, суши и наводнения); промени в валежите; покачване на морското равнище; загуба на морски лед.

Пожарите в Лос Анджелис през януари 2025 г., които според оценките са стрували над 100 милиарда долара, са само един пример за скъпоструващите последствия. Учените от World Weather Attribution (WWA) посочват, че климатичните промени са увеличили вероятността от горещо и сухо време, което е създало условия за бедствието. През 2022 г. части от Източна Африка преживяха най-тежката суша от 40 години, поставяйки над 20 милиона души на риск от глад. WWA твърди, че подобни суши са станали поне 100 пъти по-вероятни.

Какво ни очаква в бъдеще?

Близо 200 държави се ангажираха да ограничат глобалното затопляне до 1,5°C над прединдустриалните нива. Важно е да се отбележи, че тази цел се отнася до дългосрочно средно затопляне, а не до еднократно достигане на тази стойност. Дори при 1,5°C последствията ще бъдат сериозни. Ако затоплянето достигне 2°C или повече, ефектите ще бъдат значително по-тежки.

Загриженост предизвикват и т.нар. „преломни точки“ – прагове, след които климатичната система може да се промени рязко и необратимо. Не е ясно точно къде се намират те, но те могат да включват колапс на ледената покривка на Гренландия, промени в течението в Атлантическия океан или допълнителна загуба на тропически гори.

Според Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) между 3,3 и 3,6 милиарда души по света са силно уязвими към изменението на климата. Хората в по-бедните държави са изложени на най-голям риск, тъй като разполагат с по-малко ресурси за адаптация. Неуспехът на реколтата, свързан с екстремни метеорологични условия, може да повиши цените на храните в целия свят.

Какво можем да направим?

IPCC подчертава, че постигането на нулеви нетни емисии на CO₂ е ключово за ограничаване на глобалното затопляне. Това означава максимално намаляване на емисиите и активно премахване на остатъчните количества от атмосферата. Много държави вече имат цели за нулеви нетни емисии или обмислят такива. Има напредък в развитието на възобновяеми енергийни източници и електрически превозни средства, но глобалните емисии на CO₂ все още са на рекордно високи нива.

Световната метеорологична организация изчислява, че дългосрочното затопляне е достигнало между 1,34°C и 1,41°C през 2024 г. При сегашните темпове целта от 1,5°C може да бъде премината около 2030 г. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призна, че „превишаването“ на 1,5°C вече е неизбежно, но изрази надежда, че температурите могат да бъдат върнати под 1,5°C до края на века. Ако не предприемем значителни мерки, затоплянето може да достигне близо 3°C до 2100 г.

Какво следва?

Световните лидери се събират всяка година, за да обсъждат климатичните си ангажименти. Следващата среща, COP31, ще се проведе в Турция през ноември 2026 г. Големите промени трябва да дойдат от правителствата и бизнеса, но всеки от нас може да допринесе чрез ежедневните си избори:

• Ограничаване на потреблението на енергия.
• Използване на обществен транспорт или алтернативни начини за придвижване.
• Ограничаване на консумацията на месо.
• Подкрепа на устойчиво земеделие.
• Участие в екологични инициативи.

Тези действия, взети от всеки от нас, не могат да решат проблема сами по себе си, но могат да намалят личния въглероден отпечатък и да подкрепят по-широките системни промени. Ще успеем ли да обърнем хода на събитията? Отговорът зависи от всички нас.