Формиране на венчърния пазар и ръст на коворкингите в България: динамика, стимули, примери

Венчурният капитал и стартъп-екосистемата на България преживяват впечатляващо развитие през 2025 г. Според анализ на Българската асоциация на венчурните инвеститори, към септември общият обем на действащите фондове и инвестираните средства в стартъпи превиши 350 млн. евро – ръст с 15% спрямо 2024 г.
"През последните 12 месеца, в страната са регистрирани над 110 нови сделки, а средната сума на инвестиция за серия A достигна 1,7 млн. евро", отбелязват експертите. Повишеният интерес е стимулиран от присъствието на международни акселератори, стратегически програми на ЕС и стабилност на бизнес средата.

Притокът на инвестиции през първата половина на 2025 г. се увеличи с 20% – според статистика, чуждите вложения в иновационни компании достигнаха 338 млн. евро за януари-юни. Най-активен интерес проявяват инвеститори от Германия, САЩ и Израел. Високотехнологичните сектори – финтех, proptech и AI – остават водещи.

България е в челната петица на Европа по развитие на proptech технологиите, а 2025 г. страната запази 5-о място в класацията за иновации в сектора на недвижимите имоти – онлайн платформи, софтуер за управление, VR-проекти и автоматизация са част от тенденциите.

Коворкинг-пространствата бележат растеж над 7% годишно: според доклад на AssoWorkBG, към септември 2025 г. в България функционират над 120 професионални коворкинга, обединяващи около 13 000 резидента. София запазва лидерската позиция, следвана от Пловдив, Варна и Бургас.
"Пазарната заетост на офис-коворкингите достига 81%, а новите пространства често са тясно специализирани – за IT, финанси, дигитален маркетинг и творчески индустрии", посочват от асоциацията. Гъвкавостта, достъпът до общност и иновативната инфраструктура правят тези пространства предпочитани от start-up проекти и международни екипи.

Правителството и общините подкрепят венчърния и коворкинг сектор чрез грантови програми, данъчни облекчения и мрежи за партньорство – инициативите за иновативна заетост и цифрова трансформация са сред ключовите приоритети в националния план за устойчивост до 2030 г.
"Тази политика създава благоприятни условия за амбициозни предприемачи, като България се обособява като иновационен хъб в Югоизточна Европа", подчертават анализатори на пазара.