Само преди два дни България за първи път в историята си триумфира на "Евровизия" и стана ясно, че догодина ще посрещнем най-големия песенен конкурс в Европа. Още преди да стихнат емоциите, започнаха и оживени спорове – ще бъде ли това печеливш ход за страната или скъп каприз в момент на сериозни икономически предизвикателства? Държавата и БНТ вече обявиха, че стартират подготовката, виждайки в домакинството огромен шанс, а най-големите градове в страната изразиха готовност да приемат събитието. В същото време критиците питат: има ли смисъл да отделяме сериозен публичен ресурс за шоу, когато ни чакат толкова неотложни проблеми?

Кой е прав и кой греши? За да намерим по-обективен отговор, най-логично е да погледнем какво показва опитът на последните домакини на "Евровизия".

Виена 2026: "грандиозно, но икономично"

Организацията на "Евровизия 2026" във Виена се води от мотото на обществената телевизия ORF – "грандиозно, но икономично". Финансовият модел стъпва върху официално изследване на икономическия институт ECO Austria, поръчано от Федералното министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Общият бюджет на събитието е около 36 милиона евро, в които се включва и гарантираният принос от 5 милиона евро от Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), както и участието на националните обществени телевизии. Основната част от тежестта поема град Виена, който одобрява инвестиционен таван от 22,6 милиона евро за подпомагане на ORF при техническата продукция, логистиката и изграждането на съпътстващи зони като "Eurovision Village", "Euroclub" и "EuroCafé". В крайна сметка нетният разход за държавата и общината достига приблизително 31 милиона евро.

Виена печели домакинството в конкуренция с Инсбрук главно благодарение на наличната инфраструктура и по-ниския финансов риск. Градът използва многофункционалната "Wiener Stadthalle" с капацитет до 16 000 зрители, която вече е приемала конкурса през 2015 г. и разполага с голяма част от необходимото оборудване. Това елиминира нуждата от нови мащабни инвестиции и осезаемо намалява разходите за данъкоплатците.

Макар директните приходи от билети и спонсори да не покриват изцяло бюджета, икономическият ефект за страната е силно положителен. Според анализа на ECO Austria събитието генерира около 57 милиона евро благодарение на приблизително 88 000 допълнителни посетители – туристи, фенове и делегации. Около 52 милиона евро от тази сума остават директно в австрийската икономика, основно в хотелиерството, ресторантьорството, градския транспорт и търговията на дребно.

Официалните изчисления показват, че всяко вложено 1 евро носи около 1,70 евро добавена стойност. Така Виена се нарежда сред домакините с най-висока възвръщаемост на инвестицията в "Евровизия".

Базел 2025: бустер за местния туризъм

Базел печели надпреварата за домакинство пред Женева, опирайки се на стратегическото си местоположение на кръстопът между Швейцария, Германия и Франция, както и на модерната инфраструктура на конгресния център "MCH Messe Basel". Сериозен аргумент е и стабилната финансова подкрепа от местните власти.

Кантон "Базел-Щат" одобрява официален бюджет от 35 милиона швейцарски франка (около 37 милиона евро). Средствата са насочени към инфраструктура, сигурност и съпътстващи събития около конкурса – зони за фенове, културна програма и подобрения в транспортната организация.

По време на "Евровизия" повече от 190 000 души посещават официалното "Eurovision Village". Финансовите отчети регистрират осезаем ръст в заетостта на хотелите и оборота на търговията на дребно в целия триграничен регион. Макар политическите дебати за използването на публични пари да не стихват, местните власти отчитат положителен локален икономически ефект и значителна добавена стойност за бизнеса.

Малмьо 2024: чиста полза за града и региона

Малмьо е избран за домакин най-вече заради успешния си опит през 2013 г., компактната и модерна "Malmö Arena" и отличната връзка с Копенхаген през моста Йоресунд. Тези фактори позволяват да се оптимизират разходите за логистика и сигурност в сравнение със Стокхолм.

Градът инвестира около 4,5 милиона евро пряко в сигурността на събитието, а към първоначалния бюджет се добавят още 2 милиона евро във връзка с повишения рисков профил. Отделно са предвидени 580 000 евро за "Eurovision Village", 160 000 евро за комуникационни кампании и 290 000 евро за декорация и доброволчески инициативи.

Общият туристически оборот по време на конкурса достига 38,5 милиона евро. В официалните зони са отчетени 159 680 посещения, а 51 430 чуждестранни туристи пристигат от 80 държави. Крайният баланс е ясно в полза на Малмьо – икономическият ефект се оценява на около 38,5 милиона евро чиста полза за местната икономика, плюс приблизително 5,5 милиона евро приходи за съседния Копенхаген, според данни на Департамента по търговия и туризъм на Малмьо и анализи на "Cross-Border Magazine".

Ливърпул 2023: три пъти повече приходи от разходи

Ливърпул печели националния конкурс за домакинство, изпреварвайки Глазгоу. Градът убеждава журито с престижния си статут на "Град на музиката" на ЮНЕСКО, силната културна идентичност и подходящата инфраструктура на "M&S Bank Arena".

Общите разходи за организацията се изчисляват на около 24 милиона британски лири (приблизително 27,5 милиона евро). Финансирането е споделено между градския съвет, правителството на Обединеното кралство и BBC, което намалява индивидуалния риск за всяка от страните.

Икономическият ефект е впечатляващ. Според данни на "Mastercard" общият тласък към местната икономика достига 55 милиона паунда (около 63 милиона евро). Ресторантите отчитат ръст на оборота с 11%, а баровете – с 6%. В крайна сметка приходите почти утрояват направените разходи, превръщайки Ливърпул в един от най-успешните домакини на конкурса в последните години.

Торино 2022: рекламен ефект за над 100 млн. евро

Торино побеждава Милано и Рим в битката за домакинство, благодарение на високотехнологичната зала "PalaOlimpico", богатия опит на града в организирането на големи спортни и културни събития (включително Зимните олимпийски игри 2006) и готовността на местните власти да инвестират целенасочено в проекта.

Общите разходи за "Евровизия 2022" са в размер на около 14–15 милиона евро, осигурени от общината и регион Пиемонт. Събитието носи директен, индиректен и индуциран икономически ефект от 22,8 милиона евро – основно чрез туризъм, услуги и допълнителна заетост.

Още по-впечатляващ е рекламният ефект: стойността на международната медийна експозиция за Торино се оценява на 66 милиона евро – сума, която градът би трябвало да плати, ако иска да постигне същата видимост чрез традиционни рекламни кампании. Така комбинираното икономическо и медийно въздействие надхвърля 100 милиона евро. Според анализите всеки 1 евро, похарчен от туристите, генерира около 2,08 евро в местната икономика – ясен знак за силно положителен резултат.

Какво показват числата и какво означава това за България?

Прегледът на последните издания на "Евровизия" показва, че икономическата логика на конкурса далеч не се изчерпва с въпроса "печелим или губим от бюджетната сметка". В повечето случаи директните разходи на държавата и общините се компенсират – а често и многократно – от създадената икономическа активност и от дългосрочната рекламна стойност за града и страната.

Тенденцията е повече от ясна: конкурсът се превръща в инструмент за туристическа и икономическа активация, в която най-голямата "печалба" често не е в непосредствения бюджетен излишък, а в устойчивия ефект върху видимостта, имиджа и привлекателността на дестинацията. Условията за успех са внимателно планиране, използване на съществуваща инфраструктура и прозрачност на разходите.

А дали България ще успее да извлече максимална полза от домакинството на най-големия песенен конкурс в Европа? Отговорът зависи от нашата подготовка – от това дали ще гледаме на "Евровизия" като на разход, или като на инвестиция в бъдещия образ и икономика на страната.