Евростат: населението на ЕС ще намалее с 53 млн. души до 2100 г., България е сред най-засегнатите

Населението на Европейския съюз през следващите десетилетия ще тръгне надолу и до края на века може да се свие с около 53 милиона души. Това показват актуализираните прогнози EUROPOP2025 на Евростат, които използват за базова година 2025 г. и обхващат периода до 2100 г. Според тях населението на ЕС ще намалее с 11,7% – от около 451,8 млн. души през 2025 г. до 398,8 млн. към 2100 г.

Новите изчисления са по-песимистични от предходния кръг проекции от 2023 г., когато се предвиждаше спад до 419,5 млн. души към края на века. С други думи, в рамките на две години очакваният "минус" се е задълбочил с над 20 млн. души – сигнал за още по-слаба раждаемост и ревизирани миграционни сценарии.

Пик до края на 20-те, после – траен спад

По последните данни на Евростат населението на ЕС към началото на 2025 г. е около 451,8 млн. души. Очаква се броят на жителите да продължи да расте леко още няколко години, достигайки пик от приблизително 453,3 млн. души около 2029 г. След това моделите предвиждат устойчив низходящ тренд и свиване под 400 млн. към 2100 г.

Ръстът през 2020-те се дължи почти изцяло на нетната миграция, която компенсира отрицателния естествен прираст – повече починали, отколкото родени. Само през 2023 г. миграцията добавя около 2,8 млн. души към населението на ЕС, докато естественият прираст е отрицателен – минус около 1,2 млн. души. В средносрочен план дори този миграционен "буфер" вече не е достатъчен, за да обърне тренда.

България: от над 7 милиона до под 6,7 милиона за едно поколение

България усеща тези процеси в концентриран вид. Според официални данни населението на страната към края на 2025 г. е около 6,68 млн. души – приблизително с над 2 милиона по-малко спрямо пика от края на 80-те години. Така България остава сред държавите в ЕС с най-бързо свиващо се население.

Демографската структура също е силно изкривена. Средната възраст у нас вече надхвърля 45 години, което поставя страната сред най-застаряващите в съюза. Делът на хората над 65 години е над 22%, докато децата под 15 години са под 15% – т.е. повече от всеки пети българин е пенсионер, а всяко седмо дете расте в общество с все по-малко работещи.

Това се отразява пряко на икономиката. Анализи на български и европейски институции показват, че демографският спад – съчетание от отрицателен естествен прираст, висока смъртност, ниска раждаемост и емиграция – отнема значима част от потенциала за растеж. Липсата на работна сила се усеща все по-силно в здравеопазването, образованието, индустрията и IT сектора.

Застаряваща Европа, още по-застаряваща България

В мащаба на ЕС прогнозите чертаят рязко застаряване. Делът на хората на 80 и повече години се очаква да се повиши от около 6% през 2025 г. до 16% към края на века. Паралелно с това делът на децата и младежите (0–19 г.) ще се свие от 20% до 17%.

Още по-показателен е спадът в групата 20–64 години – основното "ядро" на пазара на труда. Нейният дял в ЕС се прогнозира да намалее от около 58% до 50% до 2100 г. За България, където този процес вече е напреднал, това означава по-малко работещи, повече пенсионери и нарастващ натиск върху пенсионната и здравната система.

Евростат изчислява, че до 2070 г. разходите, свързани със застаряването – пенсии, здравеопазване, дългосрочни грижи – могат да достигнат около една четвърт от БВП на държавите членки. В държави с по-нисък икономически потенциал като България този дял може да се окаже още по-труден за финансиране.

Миграцията – спасителен пояс за ЕС, но не и за България

Обновените модели на Евростат ясно показват, че миграцията се е превърнала в основен демографски спасителен пояс за ЕС. По-старите сценарии сочат, че при нулева миграция населението на съюза би могло да се свие с до 34% до 2100 г., а при силно ограничена миграция – с около 17%.

За България обаче миграцията често усилва отрицателния тренд, вместо да го смекчава. В продължение на десетилетия страната губи млади и активни хора, които се реализират в други държави от ЕС и извън него. Това означава не само по-малко данъкоплатци и работници днес, но и по-малко деца утре.

Задържането на младите, привличането на българи от диаспората и добре управляваната трудова миграция от трети страни са ключови теми, без които демографската картина трудно може да се обърне. Без подобни политики рисковете са ясни: още по-голям недостиг на кадри, обезлюдяване на цели региони и нарастващо неравенство между отделните части на страната.

Какво означава това за бъдещето на България

Комбинацията от бързо застаряване, свиващо се население и ограничен икономически растеж поставя България в особено уязвима позиция спрямо общоевропейския демографски спад. Докато ЕС като цяло губи 11,7% от населението си до края на века, страната ни вече е загубила над 10% само за последните две десетилетия – и тенденцията продължава.

Демографските прогнози не са присъда, но са ясен сигнал. Ако България не използва оставащите години за целенасочени реформи – в образованието, здравеопазването, социалната политика и миграцията – статистиката за 2100 г. няма да бъде просто сухи числа, а ежедневна реалност: по-малко хора, по-висока зависимост и по-тесен хоризонт за развитие.