Европа се нуждае от общоевропейски подход за устойчивото развитие на изкуствения интелект, е посочено в доклад от изследване на „Шнайдер Електрик“ (Schneider Electric), посветено на развитието на изкуствения интелект (ИИ) и неговото въздействие върху търсенето на електроенергия в Европа, съобщиха от компанията.

Без незабавни и координирани инвестиции в инфраструктурата, интелигентно управление на електроенергията и партньорства между различни сектори Европа рискува да се изправи пред сериозна енергийна криза, която може да забави иновациите и икономическия напредък, е отчетено в анализа. 

В доклада „ИИ и енергията в Европа“ се изследват четири сценария за разширяването на капацитета на центровете за данни и очакваното енергийно потребление в зависимост от различни регулаторни режими. Анализът показва, че до 2030 г. потреблението на електроенергия, свързано с изкуствения интелект в Европа, може да поеме по коренно различни пътища - от 45 тераватчаса (TWh) при ограничено развитие, през 90 тераватчаса при координирано и устойчиво развитие, до 145 тераватчаса при неконтролирана експансия, както и нестабилна траектория, характеризираща се с редуване на периоди на криза и възстановяване.

В същото време всяка европейска държава управлява енергийното търсене, породено от ИИ, от различна изходна позиция. Държавите с нисковъглеродно електропроизводство и гъвкави ресурси, включително системи за съхранение, гъвкави енергийни мощности и възможности за пренасочване на натоварвания успяват да посрещнат растежа на ИИ с минимално увеличение на емисиите. За разлика от тях енергийните системи, зависими от изкопаеми горива, отчитат ръст на емисиите в резултат на цифровото търсене дори при строги стандарти за енергийна ефективност.

Проучването установява, че за да се постигне устойчивост в развитието на изкуствения интелект, държавите се нуждаят от координирани действия в три основни измерения: изграждане на инфраструктура в аванс спрямо търсенето чрез ускорено внедряване на стабилни и гъвкави мощности и модерни, адаптивни електроенергийни системи; въвеждане на адаптивна регулаторна рамка с тригери, които отчитат адекватността, и динамично управление на присъединяването към мрежата; както и ускоряване на декарбонизацията на електроенергийните мрежи чрез интегриране на натоварванията от ИИ в подходящ системен контекст, който подпомага нисковъглеродни операции с единни стандарти за ефективност на равнище ЕС. 

"Европа има уникалната възможност да заеме водеща позиция в устойчивото развитие на изкуствения интелект. В момента тя разполага с под 5 на сто от световната изчислителна инфраструктура - значително под дела си от глобалния БВП“, заяви Лоран Батай, изпълнителен вицепрезидент "Европейски операции" в "Шнайдер Електрик", цитиран в съобщението.

"Това изследване ясно показва, че за да разгърнем пълния потенциал на ИИ и едновременно с това да постигнем климатичните си цели, е необходима съвместна работа за ускоряване на процесите, по-бързо и опростено присъединяване към електроенергийната мрежа и допълнителни инвестиции в декарбонизирани енергийни мощности. Електроенергията е гръбнакът на дигиталното бъдеще на Европа и ако бъде управлявана по правилния начин, можем да постигнем успех едновременно в дигиталния и енергийния преход", допълва той

"Енергийната траектория на ИИ не е предопределена, тя зависи от решенията, които вземаме днес, в три ключови области: технологии, регулации и инфраструктура", допълни Реми Паку, директор "Изследвания в областта на устойчивостта", е посочено в съобщението.