Европейската комисия вече гледа на плащанията в ЕС като на въпрос на стратегия и суверенитет, а не само на техника. Тя ги смята за критична инфраструктура, каза Астрид Кузин от ЕК на конференцията DiGi Pay 2026 в София.

Третата Директива за платежните услуги (PSD3) и Регламентът за платежни услуги се очаква да бъдат приети до края на годината. Влизането им в сила е предвидено за първото полугодие на 2027 г. Двата документа включват и мерки срещу измамите.

Кузин е директор „Хоризонтални политики“ в главна дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ на ЕК. Тя се включи онлайн сутринта в целодневната конференция в Интер Експо Център и представи действията на Комисията срещу раздробения платежен пазар в ЕС и за обща, конкурентоспособна европейска платежна система.

Доскоро плащанията се възприемаха главно като технически и административен въпрос, а сега ЕС залага на платежен суверенитет заради геополитиката и бързите промени в начините, по които хората плащат. „За да заздравим нашата стратегическа икономическа автономност, се нуждаем от едно ключово условие. Трябва да разполагаме с една напълно интегрирана и суверенна платежна инфраструктура“, каза Кузин.

Според нея платежният сектор е определящ за икономическото бъдеще на Европа, а без ефективни и свързани плащания няма единен европейски капиталов пазар. ЕС още зависи от доставчици извън Съюза, особено при плащанията с карти. Суверенитетът не значи изолация, обясни Кузин. Европа трябва сама да създава и поддържа конкурентни и новаторски начини за плащане по свои правила и според стопанските си интереси.

Мигновените преводи са основен елемент и може да станат стандарт в ЕС. За тях са нужни ефективно уреждане на сметките, общи стандарти, системи, които работят една с друга, и възможност да се развиват на целия европейски пазар.

Сред новите начини за плащане са и стейбълкойните, цифрови активи, чиято стойност е вързана към една валута или към кошница от световни валути. В средносрочен план идва и цифровото евро, което ще издава Европейската централна банка. Кузин го постави в центъра на бъдещето на плащанията в една все по-цифрова икономика и каза, че то трябва да носи европейските ценности: защита на личните данни, удобство и финансово приобщаване. „Цифровото евро има за цел да запази свободата на избор“, каза тя.

Цифровото евро няма да замени парите в брой, а ще ги допълва, обясни Кузин. Според нея кешът остава съществена част от системата, а цифровото евро ще съществува заедно с частните платежни решения.

Новият законодателен пакет разширява кръга на задължените лица извън доставчиците на платежни услуги: в него влизат услугите за междуличностна комуникация, хостинг услугите и големите онлайн платформи. Към ЕК ще има платформа срещу измамите, предвидена в Регламента, и в нея ще участват националните надзорни органи и частни участници.

Според Кузин борбата с измамите е първостепенна при по-нататъшното отваряне на пазара. Регулаторите трябва постоянно да обновяват правилата, а това е и целта на PSD3 и Регламента. Правилата трябва да позволяват нови решения, без да излагат на риск сигурността, и да намаляват измамите, без да задушават конкуренцията.

Комисията прие Стратегията за плащанията на дребно през 2020 г. Тя насърчава новите решения, съвместимостта между системите и конкуренцията и подкрепя общоевропейски начини за цифрови плащания. Кузин каза, че иновациите трябва да са в основата на подхода на ЕК, за да води Европа при следващото поколение платежни системи.

ЕК следи отблизо и плащанията, които нареждат агенти с изкуствен интелект. Автоматизацията има безспорни ползи, но при тези плащания остават отворени въпроси, посочи Кузин: как се прилагат правилата, при какви условия такъв агент може да нареди превод и кой отговаря за превода.