Осмото издание на Климатичното изследване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) установи, че за 74% от българите по-скъпите газ, ток и горива през последните 12 месеца са намалили силно покупателната способност. Средно за ЕС те са 60%.

Анкетата е на Ipsos bva. Проведена е между 3 и 25 август 2026 г. Анкетирани са 23 000 души на 16 и повече години в 27-те страни от ЕС, от тях 1000 в България. Данните са претеглени според населението на всяка страна, за да са представителни.

Половината българи са отделили по-малко пари за храна или здраве, за да покрият по-високите сметки. В целия ЕС такива са 38%.

Много силно засегнати се определят 23% от българите (в ЕС 20%) и с този дял страната е в групата с най-висок резултат в съюза. По-малко пари за отопление у дома са харчили 26%. Още 20% са затънали в дългове, потърсили са финансова помощ или не са плащали навреме сметките си за енергия, при 16% средно за ЕС.

56% от българите са променили начина, по който използват колата, заради по-скъпите горива. Сред тях 26% ходят по-рядко на пазар, на лекар или в администрацията, а 24% са зачеркнали пътуванията в почивните дни, ваканциите и срещите със семейството и приятелите. Бавно карат, за да пестят гориво, 16%, а 19% са заменили колата със споделено пътуване, градски транспорт или колело.

Според 69% от българите страната има спешна нужда от енергиен преход. Най-често очакват от него по-стабилни или по-ниски цени на енергията (77%), по-малка зависимост от вноса на нефт и газ (74%) и по-бавно изменение на климата (66%). Ако преходът се забави, 75% предвиждат, че енергията и животът ще останат трайно по-скъпи, а 73% очакват още по-голяма зависимост от внос.

Редът на очакваните ползи се е променил спрямо 2022 г. Тогава най-голяма полза в България и в още 18 държави е виждан климатът, по-малкият внос на нефт и газ в 8, а цените в нито една. През 2026 г. на първо място са цените в България и в още 7 държави, по-малкият внос в 16, а климатът само в 3.

За 87% от българите нисковъглеродната енергия трябва да е приоритет, колкото е и средното за ЕС. Слънчевата енергия посочват 45%, вятърната 23%. За ядрена енергия са 42% при 28% в ЕС, което нарежда България сред страните с най-висок дял.

80% от българите подкрепят по-тясно сътрудничество в ЕС за енергийна независимост (в ЕС 68%), а 14% биха разчитали главно на собствени сили (в ЕС 23%). Общо финансиране на прехода от държавите искат 65% при 59% в ЕС, а 24% смятат, че всяка страна трябва да плаща сама (в ЕС 31%). Ако ЕС е енергийно независим, 63% от българите биха се чувствали по-горди европейци, при 62% средно за съюза.

46% от анкетираните предпочитат собствена европейска индустрия за чисти технологии, дори това да отнема повече време, а 41% са за по-бързо внедряване с внос на оборудване. Европейското производство е предпочитано във всички 27 държави.

„Българските домакинства бяха засегнати най-тежко от високите цени на горивата и тяхното послание е недвусмислено: енергийният преход трябва да осигури по-достъпна енергия и по-голяма независимост“, каза вицепрезидентът на ЕИБ Марек Мора.

Според него финансирането трябва да продължи през местни банки и други партньори, за да произвежда България собствена чиста енергия и да подсили преносните мрежи. ЕИБ вече дава консултантска и техническа помощ по климатични проекти.

През 2025 г. групата на банката е отпуснала 128 млн. евро за устойчива енергия и природни ресурси в България. Част от парите са заем от 40 млн. евро за „Елдрайв Холдинг“ за зарядни станции за електромобили в региона, включително 1530 нови в България.