Ефремова: Минималната заплата през 2027 г. няма да бъде 620,20 евро

ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната" са сезирали Конституционния съд за текстове от бюджета, като жалбите вече са внесени. Омбудсманът също отправя критики към ключови разпоредби. Сред оспорваните теми са минималната работна заплата и признаването на трудов стаж.

„Тези текстове имат доста сериозен бюджетен ефект и именно затова бяха включени в проекта на Закона за бюджета. Трябва да припомним, че текстовете бяха обсъждани в Тристранния съвет за национално сътрудничество. Това не са текстове, които са вкарани през задния вход и в последния момент. Това са обсъждани текстове. Разбира се, имаше дискусии по тях, не казвам, че са били одобрени, но време за обсъждане имаше. Това са справедливи текстове. И в двата случая става дума, от една страна, за подпомагане на съживяването на икономиката, а от друга – за корекция на начина за определяне на минималната работна заплата“, заяви министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова в студиото на "Денят ON AIR".

Търси се нова формула за изчисляване на МРЗ

На въпрос дали от 1 януари 2027 г. минималната работна заплата ще бъде 620,20 евро, Ефремова отговори: „Вярвам, че няма да е 620,20 евро. Най-важното е да проведем добър диалог със социалните партньори, да седнем на масата и да намерим правилното решение. По тази тема говорим повече от две години, дори бих казала три. Всичко, което е можело да бъде обсъдено, вече е обсъждано, а оттук нататък е време да разсечем възела и да намерим най-правилния начин това да бъде договорено.“

Министърът посочи, че формулата за определяне на минималната работна заплата в момента се обсъжда със социалните партньори.

„Трябва да бъдат отчетени икономическите и социалните параметри, покупателната способност на населението, инфлацията, възможностите и ръстът на средните доходи. Критериите, които могат да бъдат използвани, са много. Изключително важно е да се използва националната статистика като официален източник на данни – това е най-правилният начин да се стъпва върху проверени данни. Оттам разговорът трябва да продължи към това кои критерии да бъдат използвани“, каза още Наталия Ефремова в ефира на Bulgaria ON AIR.

По думите ѝ, за да бъде подготвен бюджетът, всички основни показатели трябва да бъдат ясни предварително. Минималната работна заплата е сред тези параметри, тъй като влияе върху редица сектори, а за изготвянето на бюджета е необходимо да се знае нейният размер възможно най-рано.

„Колкото по-скоро, толкова по-добре. Важно е да имаме решение до средата на септември. Изпратили сме покани за разговори. Първата среща ще бъде още следващата седмица. Тя няма как да е единствена – най-вероятно ще има поредица от срещи. Вече имаме подкрепата на Министерството на финансите. Много е важно в тези преговори да има партньорство между държавата, синдикатите и работодателите“, коментира министърът.

Баланс между работодатели и синдикати

Ефремова е категорична, че целта е да бъде намерен баланс между интересите на работодателите и синдикалните организации.

„Сегашната формула за изчисляване на минималната работна заплата, която е в сила и през тази година, не отговаря на изискванията на Директивата за минималната работна заплата. Тя може да бъде определяна и по сектори, когато имаме добър диалог между работодателите и синдикатите. Това е най-добрият вариант и най-добрата проверка за потенциала, който изграждаме заедно“, подчерта гостът в предаването.

Четиричасовият работен ден и трудовият стаж

Междувременно се предлага от следващата година четиричасовият работен ден да не се зачита като пълна заетост.

„Голяма част от хората, които официално работят на непълно работно време, не са знаели, че това всъщност не е време, което им се признава за пълен осигурителен стаж. Това беше един от първите мотиви за предложението за подобна промяна – да дадем на хората възможност да търсят справедливост. Не става дума някой да лишава от права хората, които реално работят по четири часа. Промяната при четиричасовия договор има една основна функция и именно затова е заложена в Закона за държавния бюджет – изсветляване на икономиката“, заяви Наталия Ефремова.

Таванът на пенсиите

„Тази година предложението в държавното обществено осигуряване беше таванът на пенсиите да остане, но трябва да се има предвид, че много малко хора достигат този таван. От тази гледна точка предвиждаме догодина да има движение нагоре. Това ще бъде искане, което ще защитавам пред колегите си. В продължение на 10 години тези прагове не са увеличавани и не са обсъждани. Всеки, който е изряден, дори няма да бъде засегнат“, добави министърът.

„Ако не бяхме открили неплатените разходи и ако не беше правена известна счетоводна гимнастика с бюджета, със сигурност можеше да има още един бюджет за тази година. Изпълнили сме изискването за оптимални социални разходи. Тази седмица официално беше обявено началото на новата бюджетна процедура. Ще търся баланс, за да няма противопоставяне спрямо никоя от уязвимите групи – нито към пенсионерите, нито към майките, нито към младите хора. Разглеждаме всички тези групи, към които имаме ангажименти, не само от гледна точка на увеличаването на разходите, но и по отношение на по-ефективния начин за предоставяне на средствата“, обясни Наталия Ефремова.

Тя увери, че темата не засяга само майките и размера на плащането през втората година от майчинството, а целия пакет от семейни помощи за семейства с деца.

„Ще направим предложенията си така, че да защитим по-високи суми за следващата година“, каза министърът.

„Намалихме разходите за издръжката на цялата ни структура. Това се отнася не само за министерството, но и за агенциите. Извършват се преглед и функционален анализ, за да се установи кои структури дублират функциите си и какво може да бъде оптимизирано. Най-важното е да не поставим под риск услугите, които предоставяме на гражданите. Те не бива да усещат разлика в обслужването. Имаме обаче и свободни щатни бройки, защото в някои агенции възнагражденията не са достатъчно високи“, разкри още Ефремова.

Държавното обществено осигуряване

„Държавното обществено осигуряване също беше сериозно преосмислено като проблем. Решението за ниските нива на осигуряване е било взето отдавна, за да бъдем по-привлекателни и да имаме плосък бюджет в страната. Връщане не просто към 3-процентен дефицит, а към балансиран бюджет като цяло е възможно, ако има дисциплина, която се опитваме да въведем“, обобщи тя.