За да се справи с инфлационния натиск, произтичащ от енергийния шок, Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) единодушно взе решение за второ увеличение на основните лихви през тази година с 25 базисни пункта. Президентът на институцията Кристин Лагард подчерта след двудневното заседание, че макар последните данни да носят изненади, банката ще продължи да действа „заседание по заседание“, без да поема предварителни ангажименти за бъдещи лихвени траектории. Същевременно ликвидността в системата бе намалена от 4,7 на 2,1 трилиона евро.

В основата на актуализираните макроикономически прогнози стои комбинацията от по-голяма от очакваната устойчивост на икономиката и упорита инфлация. Икономиката на еврозоната демонстрира стабилност, като се очаква растеж от 0,9% през 2026 г., 1,4% през 2027 г. и 1,5% през 2028 г. Същевременно, ЕЦБ предвижда средна инфлация от 3% за 2026 г., 2,5% за 2027 г. и 2,1% за 2028 г. За инфлацията без енергията и храните очакванията са съответно за 2,5%, 2,6% и 2,3%. „Имаме тези две явления: по-голяма устойчивост и по-добро приспособяване на икономиката, както и по-ниска, но по-продължителна инфлация“, обобщи Лагард.

Данните за август показват ускорение на годишната инфлация до 3,3% спрямо 2,9% през юли, основно заради енергийния сектор. Въпреки че при храните инфлацията остава ниска (1,2%), Управителният съвет очаква нейното ускорение при продължителен енергиен шок. Засега няма съществена реакция на заплатите, като възнаграждението на един нает е нараснало с 3,3% през второто тримесечие след 3,5% през първото, а производителността постепенно се подобрява, което помага за забавяне на разходите за труд на единица продукция. Лагард уточни, че пазарите се адаптират самостоятелно към глобалното покачване на доходността по облигациите, отбелязвайки: „Пазарите правят това, което трябва да правят, а ние правим това, което трябва да правим“.

В рамките на пресконференцията бяха засегнати и ключови въпроси за бъдещето на Европа:

  • Цифровото евро е разглеждано като необходимост за европейския суверенитет и сигурността на платежната инфраструктура.
  • Лагард определи предложенията в държави като Франция за отписване на държавен дълг като „лоша идея“ и „опасна“, припомняйки забраната за парично финансиране по Договора за функционирането на ЕС.
  • Въпреки възхода на политически сили, поставящи под въпрос еврото, подкрепата за валутата сред гражданите на Съюза е на исторически връх от 82%.

В контекста на политическите дебати, особено след скорошните местни избори в Германия, по-конкретно в Саксония – Анхалт, президентът на „Бундесбанк“ Йоахим Нагел предупреди, че радикални концепции могат да отблъснат чуждестранните инвеститори и да накърнят ценностите на Германия. ЕЦБ от своя страна остава фокусирана върху ценовата стабилност и призова за дълбоки структурни реформи, хармонизиране на единния пазар и завършване на Съюза за спестявания и инвестиции, за да се гарантира устойчивостта на еврозоната в средносрочен план.