Достъп до информация: Борбата на гражданското общество в България

Гражданското общество в България продължава своята борба за прозрачност и достъп до информация, ключов елемент за функционирането на една истинска демокрация. Това подчерта в интервю за Българската телеграфна агенция (БТА) изпълнителният директор на Програма "Достъп до информация", адвокат Александър Кашъмов, по повод Международния ден за достъп до информация и на правото да знам.

Въздухът в столицата сякаш беше пропит от очакване. Журналисти, представители на неправителствени организации и обикновени граждани се събраха, подготвяйки се за поредната година на битка за откритост.

В публикуван доклад на сайта на Министерския съвет става ясно, че през настоящата година са подадени "13 018 заявления за достъп до обществена информация". Документът отразява устойчивата тенденция гражданите да са най-активни в подаването на заявления, последвани от юридически лица с нестопанска цел. От общия брой заявления, "914 са подадени от журналисти".

Поглеждайки назад във времето, можем да видим динамиката в търсенето на информация от обществеността. През "2023 г." са регистрирани "14 507 заявления за достъп до обществена информация", което представлява увеличение с близо "1500 заявления" в сравнение с текущата година. За "2022 г." са подадени "12 924 заявления", през "2021 г." – "14 170", през "2020 г." – "14 500", а през "2019 г." – "10 399".

Адвокат Кашъмов отбеляза, че в Европейския съюз няма единна методология за събиране на данни относно подадените заявления. Той поясни, че в България събраната информация отразява данните за органите на изпълнителната власт и общините, но не включва заявленията, адресирани до съдилищата и Народното събрание.

Според Кашъмов, активността на гражданите при търсенето на информация в България е била сравнима с тази в Съединените американски щати. Той подчерта, че броят на заявленията зависи от множество фактори.

Първият фактор е достъпността на данните в интернет страниците на институциите. Според него, колкото повече реални документи са публикувани, от които гражданите имат нужда и интерес, толкова по-малък е стимулът за подаване на заявления. Кашъмов посочи, че това обяснява по-големия брой заявления в периода между "2000 г." и "2010 г.".

Друг фактор, влияещ на търсенето на информация, е външният контекст. Според адвоката, по време на пандемията от COVID-19 се наблюдава ръст на заявленията, което отразява изолацията, засиленото съмнение на гражданите и желанието им да разберат мотивите за действията на властите. Той подчерта, че е важно да се поддържа критична маса от граждани, подаващи заявления, независимо от оплакванията на някои институции. Кашъмов допълни, че няма институция, която да е претоварена от подадени заявления.

Адвокат Кашъмов също така засегна и темата за евентуални промени в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Той подчерта, че "в някои сегменти на управлението и на политическите кръгове се оформя една сериозна нагласа за борба срещу изконното право на гражданите, конституционното право на достъп до информация". "Част от тъмните сили в управлението осъзнаха, че достъпът до информация за тях е много неприятен, тъй като гражданите могат да ги контролират", каза той.

Министерството на електронното управление проведе обсъждане на промени в ЗДОИ през август. След среща с представители на граждански организации и Националното сдружение на общините, включително Програма "Достъп до информация", от министерството увериха, че правото на гражданите на достъп до информация няма да бъде ограничено.

Припомня се, че през "2023 година" депутати от ГЕРБ се опитаха да въведат изискване за доказване на правен интерес от заявителите, но тази инициатива не успя. Също така, изпълняващият функциите главен прокурор поиска от Върховния административен съд да се произнесе с тълкувателно решение, което да изключи прокуратурата от обхвата на закона за достъп до информация. Очаква се насрочване на делото, посочи Кашъмов.

Отдел "Справочна" на БТА отбелязва, че Международният ден за достъп до информация се отбелязва от "2020 г.". Целта е да се подчертае значението на свободата на търсене, получаване и разпространение на информация и на изразяване на мнение, както и правото на достъп до информация, които са в основата за развитие на демократичните процеси в обществото и за изграждане на общество без ограничения, основано на знанието.

В България, Международният ден на правото да знам се чества от "2003 г." по инициатива на Програма "Достъп до информация". Програмата ще връчи годишните си награди за принос в областта на свободата на информацията за "23-ти" пореден път.