Председателят на агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ ще може да решава дали да даде на фирми копия от техническите документи, които агенцията пази. Това предвиждат промени в Закона за държавните резерви и военновременните запаси, които Народното събрание прие на първо четене.

Документите се пазят в Централната техническа база в село Соколово, която е част от агенцията. Там се съхранява документация от български разработки и лицензионна документация.

Законопроектът е на Министерския съвет. „За“ гласуваха 132 депутати от „Прогресивна България“ и ДПС. Против бяха 24-ма депутати: от ГЕРБ-СДС и двама от „Демократична България“. Въздържаха се 32 народни представители от ДБ, „Продължаваме промяната“, „Възраждане“ и един от ГЕРБ-СДС. Христо Гаджев от ГЕРБ-СДС предложи гласуването да се отложи за следващата сряда, но мнозинството отказа. Срокът за предложения преди второ четене е удължен на две седмици.

Копия ще могат да искат търговски дружества, които имат разрешение за производство по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Разрешението трябва да е за военна продукция, която влиза в действащата им военновременна задача. Фирмата подава декларация, че ще ползва документите само в своите производствени мощности в България, за съответната продукция, и няма да ги дава на трети лица.

Промените уреждат и сроковете, изискванията и документите към заявлението. Преди да реши, агенцията има 7 дни да съгласува данните с Министерството на отбраната, Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията и ДАНС. Председателят може да даде цялата документация, част от нея или да откаже. Фирмата ще може да поправи нередности в подадените документи.

Според мотивите целта е да има ясен законов ред за достъп до документацията в Соколово. Вносителят свързва уредбата пряко със защитата на националната сигурност заради вида на документите.

Гаджев нарече законопроекта лобистки, писан заради частни интереси, и предупреди, че може да „отвори кутията на Пандора“. „Как се оставя вратата за чиста проба индустриален шпионаж“, каза той. Според него между двете четения трябва да се ограничи свободният достъп на различни компании до чувствителни технически документи.

Председателят на икономическата комисия Стефан Белчев от ПБ отговори, че достъп ще имат само български фирми, лицензирани по закона. Той обеща, че всички бележки и предложения ще бъдат приети преди второ четене.

Атанас Славов от ДБ разказа, че в комисията по отбрана е питал какви са гаранциите срещу злоупотреби. От ДБ се опасяват, че „наши“ фирми ще получават достъп, а на други ще се отказва. Славов вижда плюс в закона, защото той въвежда ясен ред. Според него обаче редът трябва да се прецизира, а отказът да може да се обжалва. В толкова чувствителен сектор не бива да има широка свобода за преценка, която може да доведе до злоупотреба с власт. ДБ няма да подкрепи текстовете на първо четене, каза той.

Борис Аладжов от „Възраждане“ възрази, че документацията ще може да отива при частни фирми. Богдан Богданов от ПП обясни, че партията му се въздържа, защото собствените разработки на фирмите трябва да се пазят. Според него те трябва да се ползват само с разрешение на фирмата или ако тя не може да изпълни задачата си към държавата и тя се възлага на друг.

Законопроектът допълва и обновява и понятията за медицинските резерви.