Данъчни стимули за развойна дейност: Крачка напред или начало на надпревара?

16 март 2026 г. – След години на натиск от бизнеса, България най-сетне въвежда данъчни облекчения за фирми, инвестиращи в развойна дейност. Депутатите одобриха промени в Закона за корпоративното подоходно облагане в края на миналата седмица, което предизвиква както очаквания, така и въпроси за бъдещето.

Какво предвижда новият закон?

Според новите правила, компаниите ще могат да признаят до 25% от разходите си за научноизследователска и развойна дейност (R&D) за данъчни цели. Това обхваща текущите разходи, но и случаите, когато се създават нематериални активи, отбелязват от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST).

„Това сваля реалната цена на иновациите, правейки инвестициите в R&D по-предсказуеми за бизнеса. В средносрочен план очакваме ръст на частните инвестиции, отваряне на нови работни места за инженери и привличане на международни технологични компании,” коментира Наталия Георгиева, изпълнителен директор на AIBEST, пред Money.bg.

Защо това е важно за сектора?

За сектора на дигиталните и бизнес услугите в България, подобна мярка е ключова. С увеличаване дела на R&D центровете, се открива възможност за преминаване към дейности с по-висока добавена стойност, което означава стъпка напред от обикновения аутсорсинг на процеси.

Не е изненадващо, че последният доклад на AIBEST показва значително по-голям ръст на оборота в R&D центровете в сравнение с компаниите, предлагащи бизнес или IT услуги. Сред големите играчи в тази сфера са VMWare, SAP Labs, DXC, Experian и Chaos Software.

Числата говорят

През 2024 г. оборотите в R&D сектора в България за пръв път надхвърлиха 1 милиард евро, а прогнозите за следващата година са за близо 1,7 милиарда евро. Над 14 хиляди души са заети в тези компании, като се очаква техният брой да продължи да расте.

„Законът създава условия R&D да се развива като устойчив елемент от икономиката, а не като нещо изолирано,” подчерта Йордан Гинев, председател на AIBEST.

Как се справят съседите?

Наталия Георгиева е категорична: промените в закона са само „начало на процес на догонване на регионалната конкуренция”.

В Централна и Югоизточна Европа вече се прилагат доста по-агресивни политики за стимулиране на развойната дейност. Гърция, например, предлага 200% данъчен кредит за R&D разходи, плюс режим, който намалява данъчното облагане на приходите от интелектуална собственост. Румъния не остава назад, предоставяйки 150% допълнително данъчно приспадане за R&D разходи и облекчения за специалисти в тази област.

Това обяснява защо големи технологични компании избират южната ни съседка за свои инвестиции в региона, включително Microsoft, която създава развоен център там, фокусиран върху автоматизацията на роботизирани процеси.

Глобалната картина

На глобално ниво, данъчните стимули за развойна дейност са широко използвани — прилагат се в 33 от 38 развити икономики в рамките на ОИСР.

„За да бъде България конкурентоспособна при привличането на нови R&D центрове, ще е необходима по-мащабна и последователна политика за насърчаване на иновациите, интелектуалната собственост и висококвалифицираните кадри,” смята Наталия Георгиева.

Какво следва? Дали новите данъчни стимули ще бъдат достатъчни за привличане на големи инвестиции и задържане на талантите? Дали това е достатъчно, или тепърва предстои да видим истинския потенциал на българския R&D сектор?