Длъжниците да могат да плащат задълженията си доброволно още преди делото в съда, без запори и без натрупани разноски, предлага Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ). Пакетът със законодателни промени вече е изпратен до министъра на правосъдието Николай Найденов, от Камарата искат и работна среща по конкретните текстове.

Инициативата се казва „Превенция вместо принуда“ и съдържа пет направления. Най-същественото е нов ред преди съда: длъжникът първо получава официална информация за вземането и срок, в който да плати или да се договори за начина на плащане. На този етап частният съдебен изпълнител няма властнически правомощия, а само общува със страните по предварително разписани правила, срокове и отговорности.

Сега законът също предвижда покана за доброволно плащане с двуседмичен срок по чл. 428 от ГПК, но той тече едва след като изпълнителното производство е образувано. Идеята на КЧСИ е доброволният етап да се измести преди съдебната и принудителната фаза, за да не се стига до дела по безспорни задължения, които могат да се платят веднага.

Най-засегнати според Камарата са хората с малки задължения. Такси в съда, хонорари за адвокат, лихви и разходи по изпълнението понякога стават в пъти повече от дължимото в началото. На 16 юни председателят на КЧСИ Георги Дичев представи идеята публично. Той заяви, че гражданите и фирмите разбират за дребно задължение едва след като към него вече са добавени разноски или сметката им е блокирана. Според него при безспорните вземания редът трябва да е съдебният изпълнител да се намеси преди съда, за да не бъде държавната принуда първото, с което длъжникът се сблъсква.

Останалите четири предложения са следните. Частните съдебни изпълнители да получат право да документират факти с доказателствена стойност. Имущество да се продава доброволно на търг, без принудително изпълнение. Наследниците да стигат по-лесно до данните за имуществото в наследствената маса, а изпълнителният процес да се пренесе онлайн с дистанционен достъп до делата.

За документирането на факти Камарата изброява случаи като лошо изпълнено строителство, проблеми с електрозахранването и отчитането, съседски спорове, спорове с търговци и доставчици на услуги, както и съдържание в интернет. Установените факти да могат да се ползват пред контролен орган или съд, преди обстановката да се е променила. Приеме ли се такъв режим, в закона изрично трябва да се уредят обхватът, редът и доказателствената тежест.

През юни омбудсманът Велислава Делчева застана зад извънсъдебното доброволно събиране на малки вземания, при условие че защитата на длъжника бъде разписана в детайли. За най-уязвими институцията смята хората в напреднала възраст, хората с увреждания, получателите на социално подпомагане и семействата с ниски доходи. Делчева настоява за ясна информация за вземането, срок за реакция и реална възможност за плащане или разсрочване. Тя повдига и въпроса дали предварителната процедура да стане задължителна при комуналните сметки, където разноските често надхвърлят неплатената сума.

Разговорът започна през юни с участието на съдебната система, адвокатурата, бизнеса, потребителски организации и омбудсмана, като на първото публично обсъждане идеята получи подкрепа от представители на Софийския градски съд, БТПП и потребителски организации. За адвокатурата се предвижда роля по правната защита на длъжника и по отделянето на спорните от безспорните вземания. Като примери за държави с доброволно уреждане преди принудата КЧСИ сочи Франция, Белгия, Нидерландия, Испания, Литва, Румъния, Сърбия и Черна гора.

По анализ, на който се позовава Камарата, промените могат да спестят на хората и фирмите стотици милиони годишно. Това е оценка на КЧСИ, а не официално изчисление на министерството или на съдебната власт. Дали част от идеите ще станат законопроекти, ще преценява Министерството на правосъдието.