Близкият изток след Рамадана 2025: устойчив мир или нови рискове?

В края на март 2025 г. приключи месецът Рамадан, оставяйки Близкия изток изправен едновременно пред упорити конфликти и значими дипломатически раздвижвания. В седмиците след празника регионалният политически пейзаж е белязан от продължаващо насилие – най-вече подновената война в Газа – наред с важни стъпки към деескалация между ключови сили.

Саудитска Арабия

След Рамадана 2025 Саудитска Арабия затвърждава ролята си на ключов дипломатически посредник в региона. Под ръководството на престолонаследника Мохамед бин Салман Рияд балансира отношенията си с глобалните сили и регионалните съперници. Кралството предложи дори да посредничи между Съединените щати и Иран за подновяване на ядрената сделка. През април 2025 г. саудитският министър на отбраната принц Халид бин Салман посети Техеран и предаде на аятолах Али Хаменей посланието на Рияд: Иран да приеме сериозно предложението на президента Тръмп за бързи преговори по ядрената му програма, за да избегне риск от израелски удар. Тази инициатива отразява стремежа на Рияд да предотврати конфликт, който би провалил икономическите му цели.

Завоят на Саудитска Арабия към диалог бележи обрат спрямо предишната ѝ твърда линия срещу Иран. Сега Рияд залага на разведряване, осъзнавайки че продължаващите регионални конфликти – от войната в Газа до кризата в Сирия – подкопават сигурността и отблъскват жизненоважни инвестиции. Успоредно с това Саудитска Арабия заема принципна позиция в защита на палестинската кауза. В края на 2024 г. принц Мохамед бин Салман остро осъди израелските действия в Газа и настоя за незабавно примирие, потвърждавайки че създаването на Палестинска държава със столица Източен Йерусалим остава условие за нормализация с Израел. Рияд категорично отхвърли всякакви идеи за трайно изселване на палестинци от окупираните територии. Затова и евентуалното сближаване с Израел остана на пауза след войната, докато саудитската дипломация се насочи към предотвратяване на нова ескалация и хуманитарна подкрепа.

Иран

Иран навлиза в периода след Рамадана 2025 изправен пред съчетание от възможности и натиск. От една страна, разведряването със Саудитска Арабия успокои обстановката на регионално ниво. Техеран приветства възстановяването на връзките с Рияд и проведените високи срещи по въпросите на сигурността. Това, че Саудитска Арабия вече не подкрепя открито кампанията на натиск на Вашингтон, дава шанс на Иран да се съсредоточи върху икономическото възстановяване. Според източници иранският президент е заявил на принц Халид готовност за споразумение със САЩ, което да облекчи санкционния натиск. В същото време Техеран остава предпазлив: иранските лидери не се доверяват на непредвидимостта на Тръмп и не желаят да жертват ключови елементи от ядрената си програма за прибързана сделка .

От друга страна, регионалното влияние на Иран бе отслабено от последните конфликти. Тежките удари срещу свързаните с Иран групировки – включително Хамас в Газа и Хизбулла в Ливан – както и падането на режима на Башар ал-Асад в Сирия разклатиха т.нар. „ос на съпротивата“. Това породи дебат в Техеран дали страната не трябва да ускори усилията за придобиване на ядрен възпиращ потенциал, тъй като досегашната ѝ доктрина за „предна отбрана“ чрез регионални съюзници понесе сериозни загуби. Перспективата Ислямската република да се сдобие с ядрено оръжие тревожи силно Рияд и именно този риск подтиква Саудитска Арабия да търси диалог и гаранции вместо конфронтация.

В хода на войната в Газа Иран открито осъждаше Израел и заявяваше подкрепа за палестинските фракции. Реториката беше остра – ирански представители нарекоха израелските „целеви ликвидации“ на палестински лидери „организиран тероризъм“ – но Техеран внимаваше да не се въвлече пряко във война с Израел. Европейският съюз призова Иран към сдържаност и спазване на ядрените ограничения, макар да подкрепя дипломатическото решение на споровете. Това какъв курс ще избере Техеран – компромис или конфронтация – до голяма степен ще предопредели регионалната стабилност след Рамадана 2025 г.

Израел

След Рамадана 2025 г. Израел се изправя пред последиците от войната и преосмисляне на регионалната си стратегия. В началото на март 2025 г. крехко примирие в Газа рухна и боевете избухнаха с нова сила, причинявайки тежки жертви сред цивилното население и задълбочавайки хуманитарната криза. Израелските удари доведоха до хиляди загинали палестински цивилни, което провокира вълна от международни критики. Европейският съюз призова за сдържаност и защита на мирното население, подчертавайки, че Газа трябва да бъде неразделна част от бъдеща палестинска държава според принципа за две държави.

Регионалните отношения на Израел също бяха изпитани. Арабските държави, подписали Авраамовите споразумения, осъдиха войната в Газа, но не скъсаха връзките си с Израел. За сметка на това планираната сделка със Саудитска Арабия бе замразена след избухването на конфликта – Рияд ясно заяви, че няма да нормализира отношения без напредък по палестинския въпрос. В този нов контекст израелската дипломатия запазва съществуващите партньорства в Залива, но без перспектива за нови пробиви, докато палестинският проблем остава нерешен.

Съединените щати продължават да бъдат основният съюзник на Израел, но през 2025 г. Вашингтон внесе нов нюанс. Президентът Тръмп публично потвърди ангажимента към израелската сигурност, но избра първо да потърси дипломатически контакт с Иран, изненадвайки Тел Авив. Израел от своя страна заявява, че си запазва правото да действа сам срещу иранската заплаха при необходимост. Междувременно крайно-дясната политика на правителството в Йерусалим – например ускореното разширяване на заселническите селища – обтегна отношенията с Европа. Проевропейски анализатори предупреждават, че без гарантиране на законните права на палестинците трайната сигурност за Израел ще остане недостижима.

Палестина

Палестинците в Газе и на Западния бряг се намират в изключително тежко положение след Рамадана 2025 г. Ивицата Газа е опустошена – инфраструктурата е в руини, а населението търпи хуманитарна катастрофа. По време на празника едно кратко примирие рухна и въздушните удари на Израел убиха стотици деца за броени дни. Войната донесе огромни страдания и допълнително отслаби военните възможности на Хамас.

В Западния бряг президентът Махмуд Абас и ръководената от него Палестинска автономия продължават дипломатическите усилия, макар влиянието им да е ограничено. ПА търси международна подкрепа и работи с арабските страни за планиране на следвоенно възстановяване на Газа под неин контрол. Арабските и европейските партньори единодушно отхвърлят идеи за трайно преселване на населението на Газа извън родината му и потвърждават ангажимента към решение на конфликта чрез създаване на палестинска държава, в която Газа е неделима част.

Въпреки тези усилия политическите перспективи остават неясни. Мирният процес с Израел е в застой, а разделението между Фатах и Хамас продължава – затруднявайки изработването на обща позиция. Съдбата на палестинския въпрос след Рамадана 2025 г. се превърна в изпитание за международната дипломация. Проевропейската позиция настоява, че само реален напредък към палестинска държавност, редом с гарантирана сигурност за Израел, може да постави основите на траен мир в региона.

Заключение

В обобщение, политическата ситуация в Близкия изток след Рамадана 2025 г. е едновременно крехка и бурна. Саудитска Арабия и Иран показват как чрез диалог старите вражди могат да отслабнат, докато Израел и Палестина остават въвлечени в болезнен конфликт с тежки хуманитарни последици. От проевропейска гледна точка тези развития потвърждават важността на дипломацията, върховенството на международното право и приобщаващите решения. Международната общност подкрепя тенденциите към разведряване – приветствайки саудитско-иранското сближаване, възобновяването на преговорите по иранската ядрена програма и увеличената помощ за Газа – като същевременно подчертава, че разрешаването на израелско-палестинския конфликт въз основа на две държави е единственият устойчив път напред. Макар бъдещето да е несигурно, засиленото международно ангажиране и придържането към общите ценности на сигурност и хуманност са по-нужни от всякога за стабилността на региона.