България затяга контрола над домовете за възрастни, промени в НК

България предприема решителни мерки за защита на уязвимите граждани, след като поредица от скандали с незаконни домове за възрастни хора разтърсиха обществеността. Със съвместни усилия на държавните институции се предлагат промени в законодателството, които целят да сложат край на експлоатацията на възрастни и болни хора. Това стана ясно по време на заседание на парламентарната комисия по труда и социалната политика, където бе представен законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.

Превенция чрез инкриминиране на незаконни практики

Ключовата промяна, предложена от Министерския съвет, е инкриминирането на предоставянето на социални услуги без съответния лиценз и в нарушение на стандартите за качество. Това включва както услуги за резидентна грижа и подслон, така и асистентска подкрепа. Според мотивите към законопроекта, целта е да се търси наказателна отговорност, ако с подобни действия са застрашени животът или здравето на потребителите.

"Целта на този нормативен акт е до голяма степен да осигурим превенция на подобни практики. На първо място цели да предотврати, ограничи, да спре в зародиш опитите да се злоупотребява със здравословното състояние на по-възрастните наши съграждани,"

заяви заместник-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев по време на заседанието. Той поясни, че законовите изменения ще обхванат както ръководителите на юридически лица, така и персонала, чиито действия са довели до непосредствена заплаха за здравето и живота на хората.

Реакция на скандала от село Ягода и последвалите проверки

Предложението за промени в Наказателния кодекс идва на фона на масирани проверки, започнали след шокиращото разкритие на правосъдния министър през юни, че 75 души са били държани в „ужасяващи условия“ в нелицензирани домове за възрастни хора в село Ягода, област Стара Загора. Този случай разтърси страната и предизвика вълна от възмущение. Домовете, предоставящи социални услуги, бързо станаха обект на щателни инспекции от страна на правоохранителните органи.

Като пряк резултат от засилените мерки, заместник-министър Кръстев отбеляза, че през последните два месеца и половина се наблюдава „наплив от кандидати за лицензиране в съответствие със Закона за социалните услуги и наредбата за качеството на социалните услуги“. Той посочи, че има основания да се предполага, че част от тези доставчици досега са оперирали в сивия сектор, извън рамките на закона. Според него, това показва, че „превантивният елемент явно действа“.

Системни промени за пресичане на злоупотребите

Освен въвеждането на наказателна отговорност, предложените промени в Закона за социалните услуги предвиждат значително увеличение на санкциите за юридически и физически лица. За да се ограничи заобикалянето на закона, се предлага и нова регулация на лицензионния режим.

Заместник-министър Кръстев обясни порочната практика, която властите се опитват да пресекат:

"в нашата практика наблюдаваме това, след като контролните органи наложат санкции, отнемат лиценз, просто се сформира ново дружество, което продължава да прави същото нещо на същото място, само че вече без тежестта на наложените санкции,"

С новите правила, санкционирани лица няма да могат да управляват или представляват друго юридическо лице, което предоставя подобни услуги.

Експертът от Министерството на правосъдието Александър Стефанов допълни, че целта на законодателите е

"да минимизираме или да пресечем още в зародиш възможността някой да се облагодетелства или да развива такава престъпна дейност и по този начин да вреди на възрастните и болни хора, които са в безпомощно състояние,"

Това е решителна крачка към гарантирането на достоен и безопасен живот за най-уязвимите групи в българското общество.