България е на най-ниската позиция в Европейския съюз по цените на ресторантьорските услуги и настаняването през 2025 г., показват данни на Eurostat, проверени от „медиите“. При средна стойност за ЕС, фиксирана на 100, индексът на България е 55,7. Тази статистика предлага различен поглед върху споровете от септември относно високите сметки в българските заведения и техните сравнения с цените във Виена и Дъблин. Индексът отразява средното относително ценово ниво за цялата страна. Той обединява услугите по настаняване със заведенията за хранене. Това не означава, че всяко заведение в България е по-евтино от всяко в Западна Европа.

Ценовите нива в европейските държави се различават силно при индекс ЕС=100. България е на 55,7, Румъния – 59,4, Португалия – 73,6, Полша – 80,5, Испания – 85,4, Гърция – 86,1. Италия е на 110,8, Австрия – 116,8, Ирландия – 118,1, а Дания достига най-високото ниво от 142. България е на най-ниската позиция в ЕС с цени около 44,3% под средните за Съюза. Показателят обаче не отчита разликите в доходите на населението. Той не отразява пряко цената на конкретна вечеря.

За правилното разбиране на данните е ключова методологията на Eurostat, която изчислява индексите чрез паритетите на покупателната способност, съпоставяйки широк набор от услуги и стоки в Европа. Самата институция подчертава, че показателите не са коригирани спрямо нивата на заплатите или доходите на хората. От това следва, че една услуга може да изглежда евтина в сравнение със средноевропейските стойности, но същевременно да бъде тежка за бюджета на човек с български доходи.

Дискусията по темата се оживи отново след изказванията на вицепремиера Атанас Пеканов от 6 септември. В интервю за медиите той заяви, че цените в част от сектора на услугите са прекалено високи. Даде примери за сметки в софийски ресторанти, които се доближават до тези във Виена. Пеканов свърза ситуацията с конкурентоспособността на българския туризъм и изрази несъгласие с връщането на 9% ДДС за ресторантьорския сектор. Ден по-късно браншовите организации БАЗ и СЗБ оспориха неговата позиция, настоявайки, че при такива сравнения трябва да се вземат предвид данъците, енергията, наемите, заплатите и доставките.

В дебата се включи и министърът на земеделието и храните Пламен Абровски, който в разговор с БНТ сподели личен случай. Той разказа за обяд за четирима души със супи и риба във Варна, който му е струвал 250 евро, докато подобен обяд в центъра на Дъблин е бил 150 евро. Примерът илюстрира конкретно клиентско преживяване. Сам по себе си той не може да служи за национална статистическа съпоставка. Липсва информация за категорията на обектите, поръчаните количества и другите компоненти на сметките.

Съществува и друг важен аспект в спора – разликата между относителните нива на Eurostat за 2025 г. и движението на цените, измервано от НСИ през 2026 г. През август групата „Услуги на ресторанти и хотели“ е поскъпнала с 8,3% на годишна база според хармонизирания индекс на потребителските цени, като спрямо юли ръстът е 1,1%. По националния индекс годишното увеличение в същата група е 9,6%. Това показва, че България може едновременно да е евтина спрямо средното за ЕС равнище и същевременно да преживява бързо поскъпване на цените спрямо собствените си нива от предходната година.

Друг фактор, подчертаван от ресторантьорите, е данъчната тежест. От началото на 2025 г. в България ресторантьорските и кетъринг услуги отново се облагат със стандартната ставка от 20% ДДС, докато хотелското настаняване остава на 9%. В други държави режимите варират: от 1 юли 2026 г. Германия ще прилага 7% ДДС върху ресторантската храна (без напитките), а Ирландия намали ставката за ресторантьорството и кетъринга до 9% от 1 юли. Германският опит е показателен – след намаляването на ДДС от 19 на 7% от началото на 2026 г., анализ на над 180 хиляди ястия, цитиран от медиите през септември, установява, че при повечето от тях цените не са били намалени. Това доказва, че макар данъчната ставка да е важна за бизнеса, по-ниският ДДС не води автоматично до по-ниска сметка за клиента.

Институционалният контрол на ситуацията дава по-обща представа от единични случаи. КЗП съобщи за 14 535 проверки през едногодишния период на задължително двойно обозначаване на цените (август 2025 – август 2026 г.), като това число включва различни онлайн и физически търговски обекти, а не само ресторанти. При съвместна акция на КЗП и НАП през февруари 2026 г. са инспектирани 146 обекта (ресторанти, кафенета, сладкарници), при което са открити 34 нарушения, сред които неправилно превалутиране, неясни цени и грамажи, проблеми с категоризацията и случаи на повишени цени, изискващи допълнителен анализ.

От 9 август КЗП разшири обхвата на наблюденията си за икономически необосновано поскъпване, включвайки ресторанти, пицарии, кафенета и хотелски услуги. Между 9 и 31 август комисията е анализирала 56 270 ценови позиции при 77 търговци в различни сектори и е поискала документи за обосновка при установени повишения. Тези действия не доказват необосновано поскъпване на целия бранш, нито гарантират липса на такива случаи, но показват как институциите проверяват всяко конкретно увеличение чрез анализ на себестойността и разходите, вместо да разчитат на отделни касови бележки.