Нито една антидрон система не решава сама всички проблеми с безпилотните апарати и затова са нужни комплекс от мерки, заяви на летище Чешнегирово началникът на отбраната адм. Емил Ефтимов. Двамата с министъра на отбраната Димитър Стоянов гледаха демонстрация на способности в многонационалното експериментално учение BOLD ADRA 26 (BOAD-26).

По-рано Министерството на отбраната обяви, че специални сили от над 15 държави и фирми от отбранителната индустрия ще покажат способностите си пред високопоставени гости. Учението на летището е от 19 до 23 октомври.

Предишното развитие: Специални сили от над 15 държави ще покажат способности на летище „Чешнегирово“

Според Ефтимов дронът първо трябва да бъде открит, разпознат и проследен, после се анализира обстановката и се избира начин за въздействие. Дроновете и тактиките им са различни, а и съвременният кораб може да служи като антидрон средство. „Самолетът, съвременният изтребител, може да се разглежда като антидрон система, защото той може да открие и може да въздейства“, каза адмиралът.

Преди да се реши как да бъде неутрализирана конкретната заплаха, обстановката трябва да е разпозната в реално време, смята той. Данните за нея армията събира със самолети, кораби, радиолокационни станции и зенитно-ракетни комплекси.

Ефтимов призова за реализъм при сравненията с действията срещу дронове в Украйна. Като пример даде румънските и натовските изтребители край румънско-украинската граница, където условията са други. „В момента трафикът е над България. Трябва да го видим, да се опознае, но да се действа“, обясни началникът на отбраната. По думите му НАТО реагира премерено, на база обменена информация и анализ, без да допуска ескалация, а реакцията е подобаваща и в коалиционен, и в национален мащаб.

Мерки се вземат както у нас, така и в НАТО. Подобни способности, включително системи срещу дронове, развива и „Гранична полиция“ по европейски програми. Армията не получава средства по тях.

България е предложила военноморският елемент в НАТО да стане център за военна координация на гражданското корабоплаване. Ефтимов смята предложението за адекватно и се надява алиансът да вземе решение. В НАТО и ЕС се обсъждат инициативи за морска сигурност, но европейските усилия за общи способности са в начален етап. Ако се обсъжда такъв център, той трябва да се опира на информация, затова адмиралът призова ЕС да подходи прагматично и да осигури сензори за наблюдение и средства за събиране на данни.

Черноморските държави обменят информация и работят по военноморско командване в Черно море. Работата е в напреднала фаза, а водеща е Турция заради способностите ѝ. Командването не е за учения или демонстрации, обясни Ефтимов, а за картина на обстановката в реално време, генериране на сили и анализ на информацията, за да има реакция при евентуална заплаха.

Ученията с нови технологии са нужни, защото така военните формулират пред индустрията какви решения им трябват според съвременните условия.

Подобни експерименти вече са провеждани в балтийските държави, Полша и Румъния, според Ефтимов.