Тежките катастрофи по българските пътища са отнели живота на 388 души от началото на 2026 г. до края на 9 октомври, обяви МВР. През същия период на 2025 г. загиналите са били 336, или с 52 по-малко.

Ранените са 6652, а средно на всеки около 17 часа на пътя загива човек.

Според НСИ през 2025 г. от външни причини в страната са починали 2201 души, или средно малко над шестима на ден. Освен транспортните инциденти към тях спадат падания, удавяния, отравяния, самоубийства, убийства и други злополуки, в това число пожари.

През 2025 г. на 100 хиляди души се падат 10,3 случая на самоубийство и умишлено самонараняване, 4,8 на случайни падания, 2,1 на удавяния и около 0,7 на убийства и нападения. Мъжете умират по-често от външни причини, в това число при катастрофи, самоубийства и злополуки.

НСИ публикува окончателните данни за причините за смърт със закъснение. Затова за 2026 г. официална текуща статистика няма и всяка сметка от 1 януари досега е прогноза по данните от 2025 г., а не преброяване. Дали загиналите от външни причини тази година са повече или по-малко от миналата, ще стане ясно едва след окончателните данни на НСИ.

Четирима младежи между 18 и 21 години загинаха преди дни край Плевен. До пътя приятелите им сложиха четири бели кръста и настояват да получат отговор как са се държали шофьорите и в какво състояние е пътят.

През последните 10 месеца в град Пловдив и в областта станаха поредица убийства, тежки катастрофи, пожари и трудови инциденти. По делото за разстрела на местен бизнесмен има обвиняем, но няма влязла в сила присъда.

Убита 45-годишна жена откриха в Пловдив на 9 октомври. Нейният 14-годишен син е привлечен като обвиняем. Момчето само е подало сигнал на 112 и според полицията съдейства на разследването.

През август под Младежкия хълм в града почина 37-годишен мъж. Според прокуратурата той е бил подмамен на среща и пребит от група непълнолетни. Обвиняеми са осем деца, присъди срещу тях няма, а до окончателно решение на съда те се смятат за невинни.

През годината хора загинаха и при взривове на газови бутилки, пожари в жилища, падания от фасади и инциденти с тежка техника.

Разпространява се сравнение, според което българите умират от неестествена смърт на глава от населението с темп, сравним с този на цивилните в Украйна. Според ООН от януари до август 2026 г. в Украйна са потвърдени 2222 убити цивилни заради войната и 13 058 ранени, като жертвите са с 55% повече спрямо същите осем месеца на 2025 г. Само през август ООН потвърди поне 372 загинали цивилни и 2349 ранени, а почти половината от жертвите за месеца са от ракети и далекобойни дронове.

В България всички външни причини са в една обща категория, а за Украйна пълните текущи данни за невоенни причини са ограничени заради войната, миграцията и окупацията. Няма и безспорно число за населението на Украйна, защото милиони души са в чужбина или на окупирани територии. В сравнението населението е взето 40 млн., което намалява коефициента на жертвите на милион, а при по-малко жители разликата е по-голяма.