През първите шест месеца на 2026 г. в администрацията на Националната комисия за борба с трафика на хора са постъпили 38 сигнала за предполагаеми случаи на трафик, съобщиха от институцията. По тях са идентифицирани или неформално разпознати 60 лица, сред които 17 деца. За сравнение, през цялата 2025 г. броят на идентифицираните жертви е бил 89.

От Комисията посочиха, че особено ясно се откроява ръстът при трудовата експлоатация. За периода са отчетени 23 жертви на трудова експлоатация и толкова на сексуална. Според институцията все по-често трафикът на хора се обвързва с обещания за работа, по-добри условия на живот и нови възможности пред жертвите. Успоредно с това интернет и социалните мрежи се превръщат във важен инструмент за вербуване, изграждане на доверие и контрол, обясниха от Комисията.

Представителите на институцията отбелязаха, че България все по-често се превръща не само в страна на произход, но и в дестинация за жертви на трафик. По думите им нарастващата трудова миграция създава нови възможности за злоупотреби, особено когато реалните условия на работа се разминават съществено с обещаните.

Мъжете попадат сред жертвите все по-често именно заради увеличението на случаите на трудова експлоатация – в строителството, селското стопанство, производството и логистиката, посочиха от Комисията. Там уточниха, че това не означава спад при сексуалната експлоатация, а значителен ръст на случаите на трудова експлоатация.

Според Комисията интернет променя начина, по който трафикантите достигат до потенциалните жертви. Вербуване вече може да започне от почти всяка онлайн платформа – социална мрежа, чат приложение, сайт за работа или платформа за запознанства. Децата и младите хора остават особено уязвими. Извършителите могат да се представят за връстници, приятели или бъдещи работодатели. Така печелят доверие и постепенно въвличат жертвата в рискова ситуация. Развитието на изкуствения интелект добавя ново измерение към тази опасност, тъй като фалшиви профили, изображения, видеа и гласови съобщения могат да бъдат създадени все по-убедително. Затова дигиталната грамотност и критичното мислене остават важна част от превенцията, смятат от институцията.

Комисията посочи предупредителни сигнали. Такива са необичайно високо заплащане при минимални изисквания, липса на писмен договор и отказ да се предостави конкретна информация за работодателя. Други сигнали са настояване за незабавно заминаване, натиск за бързо решение, задържане на лични документи, ограничаване на свободата на придвижване и разминаване между обещани и реални условия на труд.

Сексуалната експлоатация често е предшествана от изграждане на емоционална връзка, психологическа или икономическа зависимост, при която доверието постепенно се превръща в контрол. От Комисията подчертаха, че трафикът на хора рядко започва с насилие – в повечето случаи започва с доверие. Финансови затруднения, търсене на работа, желание за по-добър живот, емоционална зависимост или липса на информация са сред факторите, които престъпните мрежи използват, посочиха от институцията.

Националната комисия за борба с трафика на хора финансира седем специализирани услуги за подкрепа на жертви – четири от резидентен тип и три консултативни, разположени във Варна, Бургас и София. Те предоставят психологическа, социална и правна помощ на пострадалите.

От Комисията уточниха, че официалната статистика обхваща само случаите, достигнали до институциите, при които лицата са идентифицирани като жертви, докато съществуват и случаи, които остават недокладвани.

Данните бяха оповестени по повод официалното откриване на инициативата „Ескейп стая на колела България 2026“, чието начало беше поставено на площад „Гина Кунчева“ в София. Проектът има за цел превенция на трафика на хора. Първото издание на инициативата е било реализирано в 11 града в страната, в рамките на 13 събития, и е достигнало до над 1500 участници.