Всичките 15 живописни платна от новата самостоятелна изложба на художника Милко Божков в бургаската галерия „Пролет“ са продадени още преди официалното откриване, каза авторът пред БТА.

Изложбата беше открита вчера, 19 ноември, между 17:00 и 19:00 ч., и може да се разгледа до 14 декември.

На 19 ноември галерия „Пролет“ обяви изложбата, като посочи, че творби на Божков има в Конгресната библиотека във Вашингтон.

Пейзажите са рисувани по гледки, които Божков е снимал през последните две години около мястото, където живее – на село, а заглавието на всяка картина е точният ден, час и минута, в които е заснета гледката.

За него природата е образ и повод да мисли за времето, за паметта и за човешкото присъствие в света. „Няма по-голям творец от природата“, каза художникът и обясни, че не може да се мери с нея, а само да регистрира и тълкува видяното.

Към пейзажите Божков добавя бродерии и детайли, които ги няма в заснетата гледка, нарушават спокойствието на картината и подсказват други прочити, но не дава еднозначно обяснение за тях. Те трябва да имат връзка с изображението и да отвеждат зрителя по-далеч от първото впечатление за хубаво поле, трева, дърво или залез, смята той. Част от добавките идват подсъзнателно и разумът не ги обяснява – понякога една черта просто трябва да е там. Божков вижда близост с похватите на Алфред Хичкок във филма „Птиците“, където напрежението идва от очакването и отлагането: и неговите детайли подсказват, че зад видимото има още нещо, без да го разкриват докрай.

Като пример посочва италианския художник Лучо Фонтана, който разрязва платната си. Божков не стига до такава радикалност, но бродерията му помага да разчупи структурата на платното и да не приема работата си прекалено насериозно. За него по-голяма тежест имат животът, смъртта, децата, майката и родителите.

Заглавието на картината отбелязва срещата с гледката, а платното е опит тя да бъде пресъздадена през личното му усещане. Божков цитира близкия си приятел Стоян Цанев, според когото картината трябва да говори сама, а ако не го прави, авторът не си е свършил работата.

Към пестеливостта на думите го насочва и поетът Борис Христов, който се е отдалечил от суетата и се е преместил на село, за да остане със себе си. Христов е цитирал Лао Дзъ, че когато човек е сам, светът идва при него и няма нужда да му се натяга.

Художникът свързва тази нагласа с мъдростта на възрастта и с желанието да бъде възможно най-безмълвен. Работата му приключва с рамкирането, а после картините вървят по свой път. Не приема безусловно купуването на картина, преди тя да е видяна на живо, защото така се избира името на автора, а не самата творба. Купувачът трябва първо да се срещне с платното и да бъде трогнат от него толкова, колкото авторът е бил трогнат от мотива. Ако мотивът не го вълнува, Божков не вижда смисъл да го рисува, и същото очаква от зрителя.

Дори при покупка като инвестиция за него важното е естетическото удоволствие и съпреживяването на преживяното от автора. Това е естественото отношение между художник, зрител и купувач, смята Божков.

Най-красивите гледки не са непременно най-подходящите за рисуване – съвършените няма нужда да се пренасят на платно, а скромните крият повече възможности за търсене и дълбочина. Според него художникът не бива да повтаря наученото, а трябва да се предизвиква и да търси нови възможности, без да се променя радикално. „Аз обичам по някакъв начин да бъда различен, без да се променям, без да се преобръщам на 190 градуса“, каза Божков.

Не мисли, че трябва постоянно да е въвлечен в шума на събитията, за да е чувствителен към света. Божков не е безразличен към войната в Украйна, към конфликтите по света и към събитията в България, но те не го насочват към рисуването. Признава, че тези неща го вълнуват и ядосват, но ги смята за част от живота, а не от живописта си. Ангажираното изкуство не е неговата посока, макар да дава за пример значимите ангажирани творби на Франсиско Гоя.