Регионалният исторически музей в Бургас откри днес изложбата „Пламъкът, който оцеля през вековете“. Тя проследява осветлението в домовете от античността до началото на Новото време, обясниха от музея. В края на октомври музеят вече покани ученици на беседа „Антични керамични лампи“ по темата на изложбата, която ще се проведе от 16 до 27 ноември.

Предметите идват от Бургас и региона. Част от тях са от разкопки през 70-те години на XX век, други от по-нови проучвания. Подредбата в Археологическата експозиция е хронологична. Във витрините са глинени и бронзови лампи, средновековни светилници и свещници, калъпи за лампи и газени лампи.

Как започна всичко: Музеят в Бургас кани ученици на беседа за античните глинени лампи

„Днес за нас е нещо съвсем обикновено с едно натискане на ключа цялата къща или апартамент да светне“, каза пред БТА Гергана Данабашева, екскурзовод на Археологическия музей в Бургас. Според нея изложбата показва как са се развивали осветлението и начинът, по който са се осветявали домовете, обществените сгради, храмовете и гробниците преди електричеството.

Най-ранни са гръцките и елинистическите лампи, направени на грънчарско колело, с изчистени форми и отворено тяло. Тъмното покритие „фирнис“ е имитирало метални съдове. За да правят повече еднакви лампи, по-късно майсторите са ползвали двустранни калъпи. В изложбата са показани и калъпи на древни грънчари, които обясняват технологията.

„При римските лампи вече има много повече детайли. Върху диска майсторът грънчар е имал възможност да развихри въображението си“, добави Данабашева пред БТА. Релефите върху дисковете показват розети, човешки фигури, диви животни, гълъби и пауни. Бронзовите римски лампи са изработени по-сложно и украсени по-богато, а притежателите им според Данабашева са били предимно по-заможни хора.

Фирмените лампи вече са масово производство, обясни тя: част от тях са правени на колело, част в калъпи. На дъното стои печатът на производителя, а при някои се вижда много ясно. Една от известните марки е „Fortis“. Печатите помагат на археолозите да проследят производствените центрове, разпространението на изделията и търговските връзки.

Обикновените лампи са били по-евтини, а тези с богата украса, например с маски, по-скъпи. Провинциалните римски лампи са с по-семпла украса и са били за по-широк кръг хора.

Според музея Черноморският регион е бил част от активни търговски мрежи и тук са стигали изделия от Италия, Мала Азия и Северна Африка. В Тракия и Мизия са работили и местни ателиета, които са копирали популярни образци за регионалния пазар.

Лампата има резервоар за гориво, отвор за пълнене, дюза за фитила, дръжка и украсен диск. Най-често в нея е горял зехтин, по-рядко сусамово масло или животинска мазнина, а фитилите са били от лен или коноп. Според древните представи лампите в гробниците са съпровождали пътя на покойника.

Късноантичните керамични лампи са с християнски символи: кръстове, хризма и геометрични орнаменти. Средновековните светилници са по-масивни, с поставка, дръжка и една или две чашки за масло. Свещниците от същото време са намерени при проучвания в района на Акве Калиде и крепостта Русокастро, а част от тях са от последните археологически сезони.

Най-много Данабашева е впечатлена от бронзовите лампи, а към гръцките и елинистическите има особено отношение.

Последната витрина е за началото на Новото време. В нея са свещници и газени лампи, част от които са от лични колекции и от етнографската експозиция на музея.