Здравна култура: Проучване разкрива предизвикателства в здравеопазването

Българите имат нужда от повишаване на здравната култура и прилагане на адекватни политики. Това е заключението от широкообхватно проучване, проведено от Ipsos, което хвърля светлина върху ключови аспекти на здравния сектор в страната. Данните от проучването бяха представени на XII Годишна конференция "Иновации и добри практики в здравния сектор", организирана от "Капитал".

Конференцията събра на едно място експерти от здравния сектор, представители на държавни институции и други заинтересовани страни, за да обсъдят актуалните предизвикателства и бъдещето на здравеопазването.

Проучването, възложено от "Капитал" и проведено през август 2025 г., обхвана 800 души от градското население, в интервала от 15 до 69 години. Една трета от участниците бяха от София, което дава значителна представителност на данните за столицата. Анкетата беше извършена онлайн, което позволи бързото събиране на информация от голям брой респонденти.

Един от основните акценти в проучването беше свързан с непрекъснатостта на здравните осигуровки. Резултатите показват, че 76% от запитаните имат непрекъснати осигуровки, което е положителен знак. Въпреки това, близо една пета от участниците посочват прекъсване в осигуряването си, което е тревожно. Ирина Митова, магистър социолог от IPSOS Bulgaria, подчерта, че сред хората без здравни осигуровки преобладават жителите на по-малки населени места, мъжете и лицата с по-нисък доход. Само един от трима запитани има допълнителна здравна осигуровка, като това са предимно жители на София и лица до 49 години.

Проучването разкрива и тенденции в отношението на българите към профилактичните прегледи и посещенията при личен лекар. 60% от запитаните заявяват, че ежегодно преминават през задължителния профилактичен преглед. Близо половината от участниците смятат, че личният им лекар е добър професионалист. Средно участниците в анкетата посещават личния си лекар пет пъти в годината.

Друг важен аспект от проучването е свързан с разпространението на хроничните заболявания. Едва 37% от анкетираните декларират, че нямат никаква диагноза. Сред останалите участници водещите диагнози са свързани със сърдечно-съдови заболявания, като хипертонията е на първо място, следвана от диабет, депресия, заболявания на щитовидната жлеза, онкологични заболявания и астма.

Проучването повдига и сериозни въпроси относно разходите за здравеопазване. Повече от половината от запитаните съобщават, че се налага да заплащат за преглед, тъй като лекарят не работи по договор със здравната каса. Почти всеки трети заплаща за преглед заради дългото чакане за час. Всеки втори от хоспитализираните посочва, че е доплащал за медицински услуги, като най-често става дума за изследвания, високоспециализирана образна диагностика, консултации или други такси, наложени от лечебните заведения.

Здравните разходи са съществен фактор за благосъстоянието на българските граждани. Проучването показва, че всеки втори българин приема лекарства, а близо един от трима - хранителни добавки. Според Ирина Митова, ако се вземат предвид лекарствата по лекарско предписание и тези без рецепта, месечните разходи могат да достигнат до 200 лв. Освен това, към тази сума могат да се добавят още 140 лв. месечно за прегледи. Общата сума представлява значителен дял от бюджета на домакинствата, особено като се има предвид, че половината от участниците в анкетата живеят със среден доход.

В атмосферата на конференцията, темите за иновациите и технологиите в здравеопазването бяха водещи. Председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова подчерта важността на регулирането и планирането от страна на държавата, както и ползите от навлизането на технологиите, но предупреди за риска от увеличаване на неравенството.

Д-р Александър Симидчиев, заместник-председател на парламентарната комисия по здравеопазване, отбеляза, че освен иновациите, трябва да се прилагат и добрите практики. Доц. Петко Стефановски, управител на НЗОК, подчерта, че форуми като този са място за генериране на идеи, които ще бъдат от полза за всички, като крайната цел е по-добро общество. Д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз, коментира, че актуалните предизвикателства включват публичното финансиране на лекарствените терапии, лечението на социално-значими заболявания и внедряването на изкуствения интелект в медицината. Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз, изтъкна ролята на фармацевтите като двигатели на иновациите и дигитализацията, като добави, че аптечният бранш е един от най-успешните в икономиката. Той посочи, че идентифицирането на проблемите, тяхното признаване и търсенето на решения са ключови за прогреса.

Цветелина Спиридонова, заместник-председател на Българската болнична асоциация, сподели, че иновациите днес се очакват с нетърпение, но изрази опасения, че в контекста на политическата обстановка и предстоящия бюджет, те могат да бъдат забавени. Тя също така подчерта важността на изграждането на скала за качеството на здравните услуги.

Д-р Стойчо Кацаров, основател на Център за защита правата в здравеопазването, сподели своите наблюдения върху развитието на правата на пациентите и лечебните заведения през годините. Той изрази разочарование от факта, че защитата на правата не се е подобрила достатъчно, което според него е свързано с ограниченията върху свободите на лечебните заведения, лекарите и пациентите. Той посочи, че липсата на инвестиции в сектора през последната година е тревожна. Според него иновациите и инвестициите са взаимно свързани, а засилващата се роля на държавата в ограничаването на свободите прави системата по-лесна за управление, но и по-неефективна.

Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите, подчерта, че иновациите трябва да бъдат осигурени от държавата. Той напомни, че в страната все още няма закон за правата на пациентите и увери, че асоциацията ще предложи нов законопроект.