Според Евростат никой друг регион в ЕС не е загубил толкова от икономиката си между 2019 и 2024 г., колкото Югоизточният в България. Реалният БВП, който показва произведеното без влиянието на цените, там е намалял с 20,5%.

Това е единственият български регион със спад. Останалите пет са на плюс за същия период. Най-голям е ръстът в Южния централен регион, с 25,3%. Следват Северният централен с 22,9%, Югозападният с 21,8%, Североизточният с 11,3% и Северозападният с 5,8%.

Евростат сравнява 2019 г., последната година преди пандемията от КОВИД-19, с 2024 г. За целия ЕС реалният БВП е нараснал с 5,6%, но между отделните региони разликите са големи. От 244 региона 197 са с ръст, 46 са със спад, а испанският Сеута е без промяна.

Само пет региона в ЕС са със спад над 10%. След българския Югоизточен идват Западна Македония в Гърция с минус 18% и Гронинген в Нидерландия с минус 14%. Следват Юг-Мунтения в Румъния с минус 13,5% и Югозападна Олтения, също в Румъния, с минус 11,3%.

Най-голям ръст има в Ирландия. Източният и Среден регион, в който е Дъблин, е първи в ЕС с 38%. Същият регион води и по БВП на човек от населението за 2024 г. На второ място е ирландският Северен и Западен регион с 36,4%, а Южният регион на страната е шести с 26%.

Извън Ирландия най-голям ръст има Букурещ-Илфов в Румъния, в който е столицата, с 33%. Следват Малта с 32,9% и френският отвъдморски регион Майот с 32,1%.

Почти всички столични региони в ЕС са с ръст. Единствен от тях Хелзинки-Уусимаа във Финландия отчита спад, от 1,9%.