Върховният касационен съд потвърди решението на Пловдивския апелативен съд, с което на бригаден генерал Димитър Шивиков е присъдено обезщетение от 150 000 лева за близо 6-годишното незаконно обвинение, че е ощетил армията с близо 44 000 лева. Така върховните магистрати отказаха касационен контрол и оставиха в сила въззивния акт.

Делото пред ВКС е образувано по касационна жалба на Прокуратурата на Република България. В нея прокурор от Апелативна прокуратура - Пловдив е поискал отмяна на присъденото обезщетение от 150 000 лева и на адвокатското възнаграждение от 10 650 лева, определено като "прекомерно".

В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение и е поискано то да бъде отменено, а присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди и адвокатският хонорар да бъдат намалени.

Оспорваното обезщетение е по едно от общо трите наказателни производства срещу ген. Шивиков, които прекъснаха военната кариера на българския офицер. Тъй като едно от делата приключи с фиаско пред съдилищата, генералът осъди прокуратурата за незаконните обвинения срещу него.

След като делата срещу генералa започнаха да се множат, второто обвинение се срина преди първото, а според практиката на ВКС и заключенията на вещите лица за нанесените психически травми съдът е отчел неимуществени вреди и от неприключилото първо производство.

Първото обвинение срещу Шивиков, по което сега е спорен размерът на обезщетението, е било за длъжностно престъпление по чл. 387, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК. То е образувано по анонимен сигнал, а генералът е бил обвинен, че е извършил 13 длъжностни престъпления, с които е ощетил "Сухопътни войски" с близо 44 000 лева.

Според обвинението той предоставил полево оборудване на общините в Карлово, Клисура, Калофер и на местното ловно дружество за различни тържества, без да поиска наем за това. Освен това военнослужещи били изпращани да помагат в приготвянето на храна за празненствата, а генералът ги компенсирал само с почивни дни. Едно от обвиненията било, че е изпратил войници да ремонтират апартамента му, а друго - че е задържал за няколко дни шофьорската книжка на войник.

По това дело той е привличан пет пъти, като всеки път прокурорите добавяли нови обвинения, налагали му забрана да пътува извън страната, отнемали му допуск до класифицирана информация и други ограничения.

На 15 декември 2015 г. е внесен обвинителен акт във Военен съд - Пловдив. След множество открити съдебни заседания и личното явяване на подсъдимия, на 19 юли 2018 г. Шивиков е признат за невинен по обвинението за ощетяване на армията. През 2019 г. оправдателната присъда е потвърдена и от Военно-апелативния съд и влиза в сила на 7 януари 2021 г.

Наказателното производство в досъдебната и съдебната си фаза е продължило общо 5 години, 8 месеца и 21 дни.

Паралелно с делото за ощетяване на армията срещу Шивиков са водени още две наказателни производства. Прокурор от ВОП - София е отделил материали от първото дело и на 20 август 2015 г. е образувано ново, известно като "делото за одеялата".

По него Шивиков е обвинен за длъжностно присвояване по чл. 202, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 201 от НК, а наказателната сага започва след края на операцията на ISAF в Афганистан. Военните прокурори го обвиняват, че е присвоил одеяла, зимни комплекти, зимни якета, спортни екипи, топки, троен канчета и походни легла. Той е обвинен и за документно престъпление, улеснявало присвояването по чл. 311, ал. 1 от НК.

По делото е установено, че военнослужещите в Афганистан предложили на командира си да пренесат в България останалото нераздадено имущество и да го дарят на деца от домове за сираци. Той се съгласил, след като всички в ротата приели идеята без възражения. На 24 август 2010 г. на летището в Пловдив пристигат 104 одеяла с емблемата на ISAF, 87 зимни комплекта - яке с панталон, ръкавици, шал и шапка на ISAF, 104 зимни якета, 135 спортни екипи с надпис Афганистан, 20 топки и 18 походни легла. Военна полиция приема това за нарушение, а проверка на Министерството на отбраната стига до извода, че е налице "нелегален внос на имущество, принадлежащо на коалиционен партньор".

Окончателно на 1 април 2019 г. ВКС потвърждава оправдателната присъда на военните съдилища и приема, че въпросното имущество не е било връчено на командира в кръга на службата му, не е било имущество на българската армия, а е било предназначено за раздаване на местното население. По делото не е доказано и твърдението на прокуратурата, че имуществото е на НАТО.

Дори прокурорът от ВКП на финала не поддържа протеста срещу оправдателната присъда на Военно-апелативния съд - Пловдив.

След като на три инстанции Шивиков е оправдан, Пловдивският апелативен съд му присъжда по ЗОДОВ обезщетение срещу прокуратурата от 120 000 лева, което ВКС по-късно намалява на 80 000 лева за вредите от обвинението за длъжностно присвояване на "одеялата".

В открито съдебно заседание по това дело апелативният прокурор от Пловдив Светлозар Лазаров нарича процеса срещу генерал Шивиков "бухалка". Той казва: "Няма какво да умуваме. Моралът и законът в случая са в един много жесток челен сблъсък. Повдигнати са брутални обвинения. Отговорно заявявам, без да се притеснявам, че това е дело бухалка", и припомня, че Шивиков, един "натовски генерал е оправдан за 100 одеяла и 10 войнишки канчета".

"Всичките обезщетения по ЗОДОВ са от нашия джоб. Заради намесата на разни дебеланаци в съдебната система нещата станаха такива, за съжаление."

По искането на прокуратурата срещу обезщетението от 150 000 лева по делото за ощетяване на армията ВКС установява, че срещу Шивиков е водено и трето дело. Относно това производство въззивният съд е посочил, че липсват доказателства кога е образувано, какъв е предметът му, кога е приключило, както и не е представено прокурорското постановление за прекратяването му, но данни за него се съдържат в представени с исковата молба медийни публикации.

Третото дело срещу Шивиков е било свързано с обвинение, че е нарушил ритъма на физическата подготовка на войниците, като им разрешавал да участват във военни първенства по футбол. Военният съд в Пловдив оправда Шивиков и по това дело, което е върнато заради липса на мотиви и след това прекратено.