Хантсвил, Алабама, шейсетте години. Тук NASA събира хора отвсякъде. Тук работи и един българин от Брестовица.

Зад гърба му са войната, Германия и годините на емиграция в Северна Америка, където си изкарва хляба като инженер.

Градът, който слуша небето

Спътникът е далеч и никой не може да се качи до него, за да провери как е. Затова той сам праща долу числа: колко е топло вътре, как са батериите, какво мерят уредите.

Някой трябва да направи така, че тези сигнали да тръгнат, да стигнат и да се разчетат на Земята. Това е работата на Петров. Метеорологичните спътници гледат облаците отгоре, а спътниците за връзка прехвърлят сигнал от един континент на друг.

Ако телеметрията мълчи, спътникът е просто скъпо парче метал в орбита.

Това е десетилетието на космическата надпревара между Америка и Съветския съюз. Всяка платка и всяка жица са част от залога.

Космическата електроника има свои правила. Трябва да е малка, лека и да не се разваля, защото там горе никой няма да дойде да я поправи.

Цифри, които светват при натискане

Към края на шейсетте електрониката се смалява пред очите на хората. Това, което вчера заема шкаф, днес се побира в кутийка.

Натискаш бутона и на тъмното стъкло светват червени цифри. Нищо не тиктака.

Звучи лесно. Не е. Всичко трябва да се събере в корпус, който стои на китката, и да работи с мъничка батерия. Светодиодите гълтат ток, затова цифрите светват само при натискане. Иначе батерията няма как да издържи.

Днес часът е просто ред цифри в ъгъла на всеки телефон и никой не се замисля откъде е тръгнало това.

Сърце по радиото

Петров не е само наемен инженер. Той има и собствена фирма, Care Electronics. През есента на 1971 г. фирмата е придобита от Electro-Data, Inc. от Гарланд, Тексас.

Петров участва и в разработването на един от първите безжични кардиомонитори. Идеята е същата като в космоса, само обърната към човека. Вместо спътник, който праща данни за себе си, тук сърцето на болния праща сигнал, а лекарят го чете от разстояние. Без жици, които да вържат пациента за леглото.

Ако се загледаш в цялата му работа, има една линия, която минава през всичко. Сигнал, който тръгва от едно място и трябва да стигне невредим до друго. От орбитата до контролната зала. От бутона на китката до цифрите на стъклото. От гърдите на болния до екрана на монитора.