Хантсвил, Алабама, шейсетте години. Тук NASA събира хора отвсякъде. Тук работи и един българин от Брестовица.
Зад гърба му са войната, Германия и годините на емиграция в Северна Америка, където си изкарва хляба като инженер.
Градът, който слуша небето
Спътникът е далеч и никой не може да се качи до него, за да провери как е. Затова той сам праща долу числа: колко е топло вътре, как са батериите, какво мерят уредите.
Някой трябва да направи така, че тези сигнали да тръгнат, да стигнат и да се разчетат на Земята. Това е работата на Петров. Метеорологичните спътници гледат облаците отгоре, а спътниците за връзка прехвърлят сигнал от един континент на друг.
Ако телеметрията мълчи, спътникът е просто скъпо парче метал в орбита.
Това е десетилетието на космическата надпревара между Америка и Съветския съюз. Всяка платка и всяка жица са част от залога.
Космическата електроника има свои правила. Трябва да е малка, лека и да не се разваля, защото там горе никой няма да дойде да я поправи.
Цифри, които светват при натискане
Към края на шейсетте електрониката се смалява пред очите на хората. Това, което вчера заема шкаф, днес се побира в кутийка.
Натискаш бутона и на тъмното стъкло светват червени цифри. Нищо не тиктака.
Звучи лесно. Не е. Всичко трябва да се събере в корпус, който стои на китката, и да работи с мъничка батерия. Светодиодите гълтат ток, затова цифрите светват само при натискане. Иначе батерията няма как да издържи.
Днес часът е просто ред цифри в ъгъла на всеки телефон и никой не се замисля откъде е тръгнало това.
Сърце по радиото
Петров не е само наемен инженер. Той има и собствена фирма, Care Electronics. През есента на 1971 г. фирмата е придобита от Electro-Data, Inc. от Гарланд, Тексас.
Петров участва и в разработването на един от първите безжични кардиомонитори. Идеята е същата като в космоса, само обърната към човека. Вместо спътник, който праща данни за себе си, тук сърцето на болния праща сигнал, а лекарят го чете от разстояние. Без жици, които да вържат пациента за леглото.
Ако се загледаш в цялата му работа, има една линия, която минава през всичко. Сигнал, който тръгва от едно място и трябва да стигне невредим до друго. От орбитата до контролната зала. От бутона на китката до цифрите на стъклото. От гърдите на болния до екрана на монитора.
Коментари (12)
Първият цифров ръчен часовник… интересно ми е дали наистина е бил "първият" или просто най-запомнящият се от онова време. Каква технология са използвали тогава, при положение че сега имаме толкова напреднали неща в джобчетата си?
хантсвил? сериозно ли, там ли е все още?
първи безжичен кардиомонитор? наистина ли е било толкоз напреднало тогава?
Ей, наистина ли електрониката му била толкоз уменка тогава? Представям си как са го гледали като на магьосник
Хантсвил, значи… И досега там ли е тоя човек? Колко години ще живее все пак?
Първият цифров ръчен часовник! Ух, тогава сигурно е било футуристично нещо да го видиш, а? Какво щеше да кажат хората, ако им покажехме сега такъв стар модел - нали всички имат смарт часовници с толкова много функции. Интересно как точно е изглеждал този часовник...
шейсетте... наистина ли е работил в nasa