Есента на 1919 година е тежка за България. Войната е свършила с поражение, мъжете се връщат по селата, а край Париж Великите сили пишат условията на мира, които страната ще трябва да подпише. В такава есен, на 21 октомври, в село Брестовица се ражда Петър Петров.

По-късно светът ще го знае като Питър Петроф, инженер от Хънтсвил, Алабама, човекът, който участва в създаването на електрониката на Pulsar, един от първите в света цифрови ръчни часовници. Но дотам има десетилетия, една война и цял океан.

Първо е селото.

Детство между две войни

Българското село между двете световни войни живее бавно и бедно. Страната се лута в тези години: дългове от войната, преврати, атентати, смяна след смяна на властта. Животът в провинцията обаче си върви по своя ред, от сеитба до жътва, от гроздобер до Коледа.

Униформа и чужда земя

През 40-те години Петров служи в българската армия. Това е десетилетието, в което България отново е във война, на страната на Германия. Решенията се вземат в София и в Берлин, а младите мъже от селата обличат униформата и чакат заповед.

През септември 1944 година всичко се обръща. Съветската армия влиза в страната, на 9 септември властта сменя ръцете, а комунистите бързо поемат контрола. След това идват Народният съд, присъдите, лагерите. За мнозина, облечени доскоро в униформа, родината вече е несигурно място.

След края на войната Петър Петров е в Германия. Страната е разрушена, разделена на зони, пълна с бежанци.

И той не се връща.

Отвъд океана

През 1951 година Петров заминава за Торонто, Канада, а по-късно се установява в САЩ. Пак е емигрант, пак започва отначало, този път на друг континент и на друг език.

Това е време, в което техниката тръгва с бързи крачки. Транзисторът вече излиза от лабораториите, радиото и електрониката влизат навсякъде, а до първите изкуствени спътници остават броени години.

Там момчето от българското село сега е специалист в чужда страна, далеч от родното си място.

А много по-късно, далеч на юг, в ледовете на Антарктида, един нос на остров Брабант ще получи неговото име, Петроф Пойнт.

Засега обаче той е просто един от многото инженери, дошли отвън. Брестовица остава от другата страна на океана.