Гявато лежи там, където Пелагонийското поле свършва и започва да се изкачва към планината. Оттук минава пътят от Битоля към Ресен и Охрид. Тук се ражда Вангел Симов Разумов, на 26 октомври 1888 г.

Битоля е наблизо. Голям град, с пазари, търговци и консулства, център на цяла област. Над всичко това стои Османската империя. Македония е още под султана, а българите в нея ходят на църква и на училище, доколкото успеят да си ги отвоюват.

Момчето, което ще стане митрополит Борис Неврокопски, тръгва оттам. От село, каквито има стотици по тези места.

Камбаната на селото и пътят към града

Животът в такова село върви по сезоните и по църковния календар. Нивите, стадата, празниците, неделната служба. Църквата е мястото, където хората се събират, където се кръщават, венчават и опяват.

За едно будно момче от онова време пътищата навън са малко. Или занаят, или търговия, или училище. Училището води нататък само ако има кой да плати и накъде да се продължи.

Вангел продължава: през 1899 г. заминава с баща си и дядо си за Цариград, а след това учи в Одринската българска гимназия.

Шест години в Цариград

През 1904 г. той е ученик в Българската духовна семинария в Цариград, където постъпва като стипендиант на екзарх Йосиф I. Остава там до 1910 г. Шест години в столицата на империята, в града, през който минава всичко важно за българите от Македония и Тракия.

Цариград по онова време е огромен и шумен град. Пристанища, джамии, гръцки и арменски квартали, европейски магазини. Тук е и седалището на Българската екзархия, която от десетилетия води делата на българите в империята. Семинарията е нейна школа за свещеници и учители.

Годините му там съвпадат с бурно време за Македония. Селата около Битоля са сред най-неспокойните в империята.

През 1910 г. завършва семинарията.

Докторът от Буковина

Черновиц е град в Буковина, в най-източния край на Австро-Унгария. Днес се казва Чернивци и е в Украйна.

През есента на 1911 г. там постъпва йеродякон Борис – бившият Вангел Разумов. През 1915 г. той е доктор по богословие на Черновицкия университет.

Годината е тежка за такъв успех. Голямата война вече е обхванала Европа. Буковина е сред бойните полета, а Черновиц на няколко пъти е превземан от руските войски.

Сметката на неговите години дотук е проста. Роден в село под Битоля. Шест години в Цариград. После университет в Австро-Унгария и докторска титла през 1915 г. Момчето от Гявато е минало през две империи, преди да навърши трийсет.

След това служи като предстоятел на българската църковна община в Унгария и през 1922 г. се връща в София. През 1928 г. излиза брошурата му „Кризата в нашето училище“. А седем години след нея, през март 1935 г., епископ Стобийски Борис (Вангел Разумов) вече е избран и утвърден за митрополит Неврокопски.

Пътят обаче тръгва оттук. От едно село, където полето опира в планината.