В Шумен, на 10 ноември 1833 г., се ражда Добри Войников.

Човекът, който след години ще изкара българите на сцена, тръгва от Шумен, града, в който през 1856 г. ще бъде изнесено първото българско театрално представление.

Град под платото

Шумен по онова време е османски град. Крепостта над него пази пътищата към Дунава и към проходите на Балкана. Затова градът е пълен с войска и с хора, които минават оттук на път за някъде другаде.

Българите в Шумен живеят от занаят и търговия. Шият, ковят, тъкат, продават. Държава нямат.

В такива градове се ражда онова, което после ще наречем Възраждане. Отначало не е шумно. Отваря се училище, идва учител, някой донася книга. Децата на занаятчиите започват да учат неща, които бащите им не са знаели.

Добри расте точно в тази среда.

Френски уроци на Босфора

По-късно пътят му води към Цариград. За българина от средата на века това е най-големият град на света, който може да си представи. Там е султанът, там са банките, пристанищата и посолствата. Там живеят и много българи, търговци, занаятчии, младежи, дошли да учат.

Френският по онова време е езикът на европейските книги, на вестниците и на сцената. Който го знае, вижда света по-широко от прозореца на родната си чаршия.

В Шумен става учител. В онези години учителят в български град е много повече от човек, който преподава буквите и смятането. Той чете на хората, пише писма вместо тях, спори с владиката и с чорбаджиите, събира пари за книги. На практика учителят е човекът, през когото новото влиза в града.

Войников учителства в Шумен до 1864 г., въвежда българската история и нотното пеене като предмети и води „младите“ в църковната борба, точно когато българите все по-силно искат свои училища, своя църква и свой език в нея. Шумен не стои настрана.

Отвъд Дунава

През 1864 г. Войников е принуден да напусне Шумен и заминава за Румъния. Тогава много българи правят същото. Отвъд Дунава властта не е пряко османска. Там може да се печатат вестници и книги на български, да се събират хора, да се говори по-свободно.

Той се установява в Браила. Градът е пристанище на Дунава, голямо и шумно. По кейовете товарят жито, кораби идват и си отиват, търговци се пазарят на всички езици на Балкана. Много от тях са българи.

В Браила има българска общност с търговци, занаятчии и емигранти, които са избягали или просто са дошли да търсят препитание. Има хора с пари и хора с идеи.

Там Войников оглавява българското училище и го издига в по-горна степен. Само година по-късно в Браила ще се събере първата българска театрална трупа.