През 1971 г. Апостол Карамитев озвучава всички роли в българския дублаж на „Сагата за Форсайтови“.
Всички. Мъжките и женските. Един актьор срещу цял род, разказан в много серии.
А сега същият глас е на всички герои наведнъж, в сериозна английска история за пари, бракове и семейни сметки.
И тук е уловката. За да не се слеят героите в едно, всеки трябва да звучи различно. Това е занаят, който не се вижда. Няма лице, няма грим, няма поклон пред публиката. Остава само гласът.
От другата страна на залата
По същото време той има и друга работа, по-тиха от снимачната площадка. От 1969 г. Карамитев преподава актьорско майсторство във ВИТИЗ. Това е същият институт, който сам завършва през 1951 г., в годината, когато излиза първият му филм, „Утро над родината“.
Почти двадесет години по-късно той вече не седи на студентската пейка. Стои отпред и гледа как други млади хора правят първите си стъпки на сцената.
Студентите му имат пред себе си човек, който е минал през всичко, за което учат. Ромео в Народния театър през 1953 г. Хенрих IV. Комедията „Любимец 13“ от 1958 г., която му донася всенародна популярност.
Народният театър „Иван Вазов“ е неговата сцена от 1947 г. Повече от четвърт век в една трупа, на една и съща сцена. Сега този опит отива при хора, които тепърва ще играят своите Ромеовци и своите крале.
Преподаването продължава четири години. Повече време няма.
Ноември 1973 г.
На 9 ноември 1973 г. Апостол Карамитев умира в София. Петдесет години е навършил малко повече от три седмици по-рано.
За актьор петдесет е възраст, на която тепърва идват бащите, старците, кралете с побелели бради. Последната му роля е цар Йоан Асен в „Сватбите на Йоан Асен“, но той умира, преди снимките да завършат.
Остават филмите. „Утро над родината“, „Любимец 13“, „Специалист по всичко“. В тях той е млад и бърз, такъв, какъвто го помни публиката от 50-те и 60-те години. На лентата не остарява.
Остава и гласът от „Сагата за Форсайтови“. Запис, в който един човек озвучава всички мъжки и женски роли.
Остават и студентите от последните му години във ВИТИЗ.
Името в Тракия
Драматичният театър в Димитровград носи името „Апостол Карамитев“. Не в София, където минава театралната му кариера. Не в Бургас, където е роден на 17 октомври 1923 г. А в град насред Тракия.
Комментарии (4)
1971 година? не е ли мн отдавна вече това?
петдесет... наистина са минали доста години, ама човекът пак е легенда.
Петдесет... а помня баба да си говори за филма. Интересно дали ще има някога нещо подобно отново?
1971... невероятно! Как успял да озвучи всички РОЛИ сам тогава?!