На 17 октомври 1923 г. в Бургас се ражда Апостол Карамитев.

Град с лице към морето

Бургас по онова време е пристанище, търговия и път. Бургас е пристанищен град.

Източниците не пазят много подробности за бургаските години на Карамитев. Известно е, че учи в Италианската гимназия. И няма защо да ги измисляме. Известно е, че след гимназията заминава за София, където отначало учи право, но скоро се насочва към театъра.

За момче от провинцията София е далеч. Не толкова като километри, колкото като свят. Театърът там не е читалищна самодейност, а институция с история, с големи имена и със своя строга йерархия. Да стигнеш до нея е едно. Да останеш в нея е съвсем друго.

Сцена преди диплома

През 1947 г. Апостол Карамитев е приет в трупата на Народния театър „Иван Вазов“. Тогава е на 23–24 години.

Хронологията тук е любопитна. Дипломата си от ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (класа на проф. Боян Дановски) той взема чак през 1951 г. С една дума, на сцената на първия театър в страната той излиза, преди официално да е завършил.

Годините са следвоенни. Страната се променя бързо, театърът също.

Първият кадър

1951 г. му носи две неща наведнъж. Завършва ВИТИЗ и прави дебюта си в киното с ролята на Велизаров във филма „Утро над родината“.

Заглавието е в духа на времето, в което е заснет. Българското игрално кино тогава прави малко филми и всеки нов е събитие, за което се говори. Да попаднеш в такъв филм още в годината на дипломирането си не е малко.

Киното изисква друго от актьора. На сцената гласът трябва да стигне до последния ред на балкона, а жестът да се види отдалеч. Пред камерата е обратното: тя гледа отблизо и хваща всяко трепване на лицето. Карамитев влиза в киното с театрална школа зад гърба си и с четири години опит на най-голямата сцена в страната.

Така в една и съща година той спира да бъде студент и става актьор и на екрана. Бургаското момче, което тръгва от пристанищния град, вече е част от трупата на Народния театър и от първите кадри на лентата.

Две години по-късно, през 1953 г., идва ред на Шекспир: Ромео в „Ромео и Жулиета“ на Народния театър, режисьор Стефан Сърчаджиев.